![Младите лъвове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/8/mladite-lvove-bg-download.jpg)
Младите лъвове [bg]
- Автор: Шоу Ирвин
- Год: 1968
- Язык: болгарский
- Год: "Народна култура"
- Переводчик: Юлий Генов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Младите лъвове [bg]». Краткое содержание книги:
— Две уиски, моля — поръча Майкъл на английския младши капрал, който обслужваше бара винаги когато се намираше в отпуска в Лондон.
— Уискито се свърши, полковник — отговори капралът. Той беше останал без зъби и Майкъл реши, че от лошата войнишка храна венците му сигурно са в плачевно състояние.
— Тогава два джина.
Капралът, който бе препасал сива, изпоцапана престилка над грубата си военна униформа, ловко и внимателно наля две порции джин.
От съседната стая, където свиреха на пиано, долетяха несигурни мъжки гласове:
Майкъл вдигна чашата си.
— Наздраве — обърна се той към Луиза.
Двамата пиха.
— Шест шилинга, полковник — подсети го капралът.
— Запишете ги в книгата — рече Майкъл. — Тая вечер съм в банкрут. Очаквам обаче голяма сума от Австралия. Там имам по-млад брат, майор от въздушните сили, който получава дневни и премии за всеки полет. Капралът старателно записа името на Майкъл в една омазнена книга, после отвори две бутилки топла бира за сержантите летци, които, чули песничката от съседната стая, тръгнаха лениво нататък с чаши в ръце.
— Искам да се обърна към вас от името на генерал дьо Гол — обади се французинът, който за миг бе престанал да дъвче винени чаши. — Моля всички присъстващи да станат в чест на генерал Шарл дьо Гол, водач на Франция и френската армия.
Всички станаха с безразличен израз в чест на френския генерал.
— Драги приятели — рече французинът високо със силен руски акцент, — аз не вярвам онова, което пишат във вестниците. Аз мразя всички вестници и журналисти. — Той погледна гневно четиримата кореспонденти, които седяха около полковник Павоне. — Генерал Шарл дьо Гол е демократ и човек с чест. — След тия думи той седна и се вгледа с помътен поглед в половината дузина чаши, които бе успял да натроши.
Всички седнаха на местата си. От задната стая долетяха отново високите гласове на английските летци:
— Господа — разнесе се гласът на съдържателната, която досега спеше на стол до стената с провиснали от едното й ухо очила, — тая жена ми открадна шарфа! — Усмихвайки се към присъстващите, тя посочи американката от женския спомагателен корпус, която в този момент се връщаше от банското помещение, и отново заспа, като захърка високо.
— Онова, което ме привлича най-много в тоя бар — рече Майкъл, — е духът на сънлива стара Англия, който тук се чувства особено силно. Крикет, чай в градинката, на викария, музиката на Делиус.
В заведението влезе снажен генерал от снабдителните служби, който току-що бе пристигнал от Вашингтон. На ръката му бе увиснала едра млада жена с дълги зъби и развят черен воал. По петите на генерала вървеше някакъв пиян капитан с внушителни мустаци.
— О, драга моя мисис Маккимбър! — възкликна генералът с широка сърдечна усмивка, като се устреми към Луиза и я целуна. Жената с дългите зъби обсипа всички наоколо със съблазнителни усмивки. Очевидно не беше съвсем добре с очите, защото постоянно примигваше. По-късно Майкъл узна, че се нарича Кърни и че съпругът й, летец от въздушните сили, бил свален над Лондон през 1941 година.