Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Тя въздъхна и се опита да сложи ред в разбърканите си мисли, когато Тирон подкара коня по тясната алея, която водеше към конюшните в задния двор. Глупаво е да се поддава на паниката, каза си тя укорително. Нямаше никаква представа какво е станало. Щастлива беше да си е у дома и можеше да бъде спокойна, че Алексей няма да успее да я отвлече отново. След като прекара цяла една блажена нощ, удовлетворявайки сладострастните желания на съпруга си, тя се чувстваше на седмото небе.
Зиновия се намръщи и разтревожено поклати глава, ослушвайки се и гадаейки какво ли е могло да задържи Тирон в конюшнята. Наташа беше изпратила някъде Али, Даша и София, така че по-голямата част от къщата бе останала на тяхно разположение. Останалите слуги бяха получили нареждане да изпълняват всичките им нареждания, без да им досаждат.
— Зиновия…?
Гласът долетя някъде отвън и отдолу и звучеше странно приглушен.
— Да…? — извика в отговор тя.
— Ела, любима, имам нужда от теб.
— Тирон? Ти ли си? — викна тя, докато краката сами я понесоха навън, през залата, сетне по стълбите надолу. Бяха я повикали на английски, но гласът звучеше странно глух и сподавен. — Как влезе в къщата?
— Идваш ли, любима?
— Да, да, идвам! Къде си? Едва те чувам. Моля те, кажи ми, всичко ли е наред? Звучиш толкова странно.
— Побързай!
Сърцето й подскочи от страх. Какво беше станало? Нещо лошо ли? Къде беше той?
— Бързам, скъпи! Чакай ме!
— Чакам те, но побързай…
Тя хукна с всичка сила надолу, слезе тичешком по стълбите и потъна все по-навътре и по-навътре в коридорите, водещи към самото сърце на къщата. Едва можеше да си поеме дъх, когато нахълта през последната врата, не знаейки какво да очаква там. Внезапно се закова… и зяпна от смайване.
От средата на басейна Тирон й се ухили и като остави дългия рог, през който понякога Наташа викаше слугите, й махна да дойде.
— Ела при мен, мадам. Тази вечер се чувствам в изключително добра форма и смятам, че трябва да помислим дали да не поработим по твоята молба.
— Каква молба, съпруже мой? — попита развълнувано Зиновия, като вдигна ръце към копринените шнурове на сарафана си.
— Реших, мадам, че трябва да помислим сериозно как да задълбочим нашата връзка…
— Така ли, господине? — На устните й трепна изкусителна усмивка и тя пусна копринения сарафан да се свлече на пода. Смъкна бельото си и попита с престорена невинност: — Как можем да бъдем по-силно свързани от сега?
Тирон не мисли дълго.
— Бях впечатлен от въздействието, което имаше върху Ладислас раждането на сина му. Стигнах до извода, че трябва да докажем любовта си, като дадем на света подобен дар.
— Та аз едва ви познавам, господине — подразни го тя, докато разплиташе косата си.
— Тогава ела, мадам, за да ме опознаеш по-добре. Имаш още много да учиш и аз горя от нетърпение да те въведа в блаженствата на съпружеската връзка.
— Това странно напомня похотливо предложение, господине.
— Поканата е съвсем почтена, мадам. Уверявам те, че през целия си живот не съм бил по-искрен.
— Искрен в желанието си да ме обучите? Или искрен в желанието си да направим заедно дете?
— И двете, мадам, и двете! Само ела в прегръдките ми и ме остави да ти докажа сериозността на намеренията си.
Като остави чорапите си на пейката, Зиновия слезе по стъпалата на басейна и заплува към разтворените му обятия. Като я вдигна и притисна в прегръдките си, Тирон я погледна с пламнали очи.
— Сега е много по-хубаво, отколкото в началото, скъпа — прошепна той с усмивка. — Защото вече не се боя, че друг ще те отнеме от мен. Страховете ни станаха излишни, след като един човек имаше благоразумието да промени живота си, а друг реши да сложи край на своя. — Той целуна устните й, които току-що бяха възкликнали учудено. После продължи с приглушен глас, наслаждавайки се на допира до мокрото й тяло. Да мадам, вече няма защо да се страхуваме от княз Алексей, нито пък да се притесняваме, че Ладислас вече няма да види Альона и сина си. Дадена му беше пълна амнистия и му обещаха ежегодна заплата, за да обхожда границата и да следи за нейната безопасност, така че надали ще го видим повече. Що се отнася до княгиня Ана, имотите й са конфискувани и тя повече няма да се радва на почестите, дължими на царска братовчедка. Наредиха й да се върне в дома на родителите си, където ще бъде поставена под техен надзор и опека. Само те ще решават какво да правят с нея и ако им причини някакви неприятности, лично царят ще се заеме с нея. Това е наказанието й, задето не е проявила достатъчно проницателност, за да разбере какви са били плановете на Иван. Много боляри казаха, че тя първа е трябвало да се досети, като се има предвид колко близка е била с него.