По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Кастило.
— Дик е, Чарли — каза майор Х. Ричард Милър. — Имаме потвърждение, че двамата, които са посетили джамията на Бритън, са онези, обучавали се в „Спартан“. Където са получили сертификати за „Боинг 727“.
— Чудесно. Това доста изяснява нещата, нали?
— Така изглежда — каза Милър. — Има и още нещо, Чарли.
— Добре. Давай.
— Бети Шнайдер каза да ти предам съобщение.
— Също толкова чудесно. Какво е то?
— Каза да ти го предам буквално, Чарли — каза Милър с известно смущение.
— Добре, да чуя.
— Тя каза: „Би трябвало да знам по-добре, Дон Жуан.“
— О, по дяволите!
— Какво, по дяволите, си й направил, Дон Жуан?
— Това ли е всичко, Дик?
— Да.
— Ще държим връзка — каза Кастило и подаде телефона на Д’Алесандро.
„Предполагам, че сержантът от патрулите най-после е казал на лейтенант Шнайдер с какво име съм известен в Тайните служби. По дяволите! По дяволите!“
Кастило усети погледа на Макнаб върху себе си.
— Беше Милър, сър — каза Кастило. — Потвърдило се е, че двамата сомалийци са учили в „Спартан“ и са квалифицирани да управляват „Боинг 727“.
— Е, предполагам, че тогава kaaba е в безопасност от тези лунатици — каза Макнаб. — Това добре ли е или зле?
— Изчислих за десет резервоара — каза полковник Торине. — Ако единият галон тежи седем паунда, това прави 35 000 паунда. Ще се добавят още 1 130 морски мили, което прави общо 3 305 мили, и ще останат още 22 295 паунда под максималния товар.
— И така те ще могат да летят до което проклето място си искат — каза Макнаб. — А възможен ли е директен полет до Филаделфия?
— Не — каза Торине. — Това е около 3 500 морски мили. Но нека сме сигурни. Той отново заработи с клавиатурата на компютъра. — 3 361 морски мили. Прекалено далеч. Дори да предположим, че резервоарите им са повече, защо биха искали да пристигнат във Филаделфия с почти празни резервоари?
— Добро възражение — каза Макнаб. — Ако се учат от единайсети септември, знаят, че за по-добра експлозия им трябва повече гориво.
Торине понечи отново да изчисли нещо на компютъра, но Макнаб го хвана за ръката, за да го спре.
— Остави вече това — каза му. — Да предположим, че самолетът е някъде в горната източна половина на южноамериканския континент, може би дори в Суринам. Предполагам, че сте казали на ЦРУ, ФБР и на разузнаването на Централното командване онова, което е открил приятелят ти, бившият агент на ФБР?
— Да, но не им е казано откъде е информацията.
— Добре, но все пак трябва да предположим, че над тази част на света вече са насочени доста сателити. Не могат да работят нощем, но през деня вероятно ще го открият.
— Кенеди казва, че знае къде е и ще ми каже, когато отида при него.
— Къде, по-точно? — запита Макнаб.
— Козумел, на полуостров Юкатан.
— Знам къде е — каза Макнаб. — Защо не иска да ти каже по телефона?
— Не знам — отговори Кастило. — Но ще трябва да играем по неговите правила.
— И кога ще отидеш там? — запита Макнаб.
— Веднага щом свършим тук — каза Кастило. — И след като докладвам на секретар Хол какъв е планът ви за неутрализиране на самолета.
Макнаб се замисли за миг, после каза:
— Господа, ще ни оставите ли за малко насаме с мистър Кастило?
Другите не бяха доволни, обаче излязоха от стаята. Макнаб затвори вратата и се обърна към Кастило.
— Проблемът не е как да го неутрализираме, Чарли — каза той, — а колко бързо можем да го направим.
„Значи се върнахме на «Чарли»?“
— Не съм сигурен дали ви разбирам, сър.
— Какво, нима си забравил всичко, което си научил в Специалните части? — запита Макнаб с тон, който далеч не беше приятен.
— Добре — продължи Макнаб и погледна часовника си, — сега е 07:55. Да предположим, че аналитиците от Ленгли и Форт Мийд в този момент разглеждат първите сателитни снимки. Ще е хубаво да разполагат с ясна снимка на този самолет, кацнал на някое летище в Суринам, но не мисля, че можем да разчитаме на това. Реалистично е да предположим, че ще разполагат с половин дузина изображения, които ще са вероятно на нашия „Боинг 727“. Но те няма да ги предадат на Централното командване, а още по-малко на президента, докато не са сигурни. Ще настроят сателитите да направят по-добри снимки, а ако имат достъп до земята — с колко апарати и агенти разполагаме в Суринам, как мислиш? — Ще им подадат команда да направят снимки. Колко време ще е необходимо за това?
— Часове — каза Чарли.
— А колко време ще ти е необходимо да летиш до Козумел с този прекрасен самолет?
— Дотам са 930 морски мили. Малко по-малко от два часа. И дори може би по-малко, защото, когато Фернандо провери прогнозата за времето преди половин час, се оказа, че ще има благоприятни ветрове.