![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— Фанатици! — изсъска единият войник, стиснал сабята в лявата си ръка, тъй като дясната му висеше като парализирана.
— Да, фанатици — каза Уилям и се изправи.
— Лейтенант, кои бяха тези? — попита го другият войник, който също беше сериозно ранен. — Нощни ястреби?
— Не мисля — поклати глава Уилям. Вече имаше известна представа кои може да са неочакваните им нападатели, но не му се искаше да я споделя с войниците. — Елате да огледаме и другите стаи.
В кухнята, освен телата на ханджията, жена му и момичето, лежаха труповете на още трима убийци, както и на двамата войници, които бе оставил тук на пост.
Уилям подаде глава през вратата, която водеше към конюшнята, и видя, че небето на изток вече просветлява. Откъм конюшнята се чу пръхтенето на обезпокоените животни. Той се поздрави за идеята да изтегли постовете оттам. С двама или трима войници по-малко в хана може би нямаше да удържат на атаката.
Върна се в гостната и се огледа. После се обърна към Матюс.
— Къде е Сиди?
— Избяга по време на боя — докладва един от войниците. — Защитаваше се с кинжал от един от нападателите и когато се втурнах да му помогна, го видях да изчезва в нощта. Уилям кимна.
— Не бих могъл да го виня, като се имат предвид обстоятелствата. Но може би ще се върне. — Уилям се съмняваше. Вече имаше известна представа що за човек бе Сиди и предполагаше, че се прехранва предимно с незаконни сделки. Той пак се обърна към Матюс: — Каква е обстановката?
— Петима оцелели, освен вас и мен, сър.
— Слънцето скоро ще изгрее. Мисля, че никой няма да ни закача, докато пристигнат подкрепленията.
— Ще ида да видя как са войниците. А вие имате нужда от почивка.
Уилям кимна.
— Всички имаме нужда от почивка. Но преди това нека претърсят труповете на убийците. — Почти бе сигурен, че няма да открият нищо, освен оръжията — никакви лични вещи и скъпоценности, нищо, което да може да ги идентифицира.
Матюс отиде при войниците си, а Уилям коленичи до най-близкия от убитите нападатели. Смъкна му качулката, надникна неволно в разтворената му уста и видя, че езикът му е отрязан.
Той се изправи и бавно поклати глава. След това погледна на юг и промърмори:
— Защо ли кешийски убийци ще се опитват да премахнат принца на Оласко?
Глава 9
Решения
Арута сбърчи вежди.
Стоеше до леглото на херцога на Оласко и наблюдаваше свещеника от ордена на Прандур, който го преглеждаше.
Свещеникът бе отскоро на служба при принца, посочен от ордена си да остане една година в свитата на Арута, в ролята на негов духовен водач. На този пост се редуваха представители на всички храмове от града, като всеки от тях изпращаше свой представител за една година — и през тази година изборът бе паднал върху отец Белсон.
Стройният, облечен във виолетово расо свещеник се изправи и се приближи към Арута.
— Раната е замърсена, но има и магия, която й пречи да заздравее. — Той потърси с очи Уилям. — Прахът, с който я посипаха, беше зелен, нали?
— Да, отче — отвърна Уилям.
Бяха се върнали само преди час в двореца и дори не му бе останало време да се измие. Когато същата сутрин в хана пристигна подкреплението, начело с капитан Трегар, придружаващият ги знахар заяви, че състоянието на херцога надхвърля способностите му, и поиска незабавно да го откарат в двореца. Капитанът нареди да изкарат един фургон от конюшнята и натовариха ранения херцог. Нямаше никакъв коментар за действията на Уилям, след като младият лейтенант му докладва подробно за всички събития.
— Зная нужното заклинание, за да преустановя въздействието на тази магия — обясняваше свещеникът, като поглеждаше и към Казамир, застанал до възглавницата на баща си. — Но като повечето подобни лечебни заклинания, то има доста тежки странични ефекти.
— Ще свърши ли работа? — попита разтревожено принцът.
— Да, но ще остане белег.
— Баща ми има много белези. Прави каквото щеш, но му спаси живота.
Белсон кимна.
— Ваше височество, ще ми е нужен калай и добре почистен нож, който да загрея на огън.
Арута даде знак да донесат исканите неща и кимна на Джеймс. Джеймс на свой ред махна на Уилям и му прошепна:
— Ела с мен.
Двамата излязоха отвън. Джеймс спря и сложи ръка на рамото на младия офицер.
— Добре си се справил, Уили.
Уилям го зяпна изненадано.
— Добре ли? След всичко, което стана?
Джеймс се засмя.
— Така смята капитан Трегар. Според него фактът, че си успял да опазиш живота на половината от войниците си и което е още по-важно — на семейството на херцога — не е за подценяване.