Лейди КАЛИГУЛА

Друзила се намръщи и поклати глава.

– Никога не съм го чувала – каза тя. – Има ли някакви причини да заговорничи срещу теб?

– Би могъл... Преди няколко месеца ме помоли да го назнача за губернатор на Витания, но му отказах и предпочетох Вителий Консулат. След това поиска да бъде преназначен за командир на боен легион на границата с Дакия, на юг от река Дунав. Но нямаше свободни места и му казах, че обучението, което провежда в каструма, е много успешно, и затова го помолих да остане там още една година.

– Колко мъже командва?

– Малоброен легион от около три хиляди души, включително петстотин конници, триста воини, отговарящи за артилерията, и сто души, помагащи на стрелците с лъкове.

– Искаш ли да го проверя?

– Не, би било неразумно... Чух, че Месалина посетила каструма точно преди Нова година и спала с него. Да знаеш нещо за това?

– Не. Месалина замина на пътешествие в Източните провинции и ще се върне след месец или два. Защо мислиш, че е неразумно да ходя там?

– Трябва да съсредоточиш усилията си върху Катег. Той повярва ли на историята със заточението ти?

– Напълно. Убеден е, че Ладиса те настройва срещу мен, а аз съм ти толкова сърдита, че ще им помогна да възстановят републиката.

– Много добре, Друди. Кога си мисли, че ще те прогоня?

Друзила се ухили.

– Не се тревожи, Кал. Катег ме помоли да се правя на добро и послушно момиче с теб и Лейди, за да не ме заточите, докато те не гласуват закон, с който ще те задължат да искаш одобрението на Сената за всяка своя заповед за заточение на основанието на абсолютната ти власт.

Калигула поклати глава.

– Те са се побъркали. Моята абсолютна власт ми е дадена от Сената за вечни времена и не може да бъде ограничавана. Освен това боните са малцинство и нямат достатъчно гласове дори да накарат боклукчиите на едила да изчистят конските фъшкии от улиците на Рим.

– О, между другото, Катег има шпионин в двореца!

– Боя се, че може би има повече от един.

– Но на този му знам името... – каза Друзила с предизвикателна усмивка.

– Нима? Кой е той?

– Хорея, работник, който ще предава съобщенията ми до него в пълна секретност. Тапицер е.

Калигула пое дълбоко дъх. Нямаше представа кой е Хорея, но беше отвратен от мисълта, че шайката предатели са му подхвърлили змии в пазвата.

– Нали не мислиш да се отървеш от него? – попита Друзила като забеляза гримасата на брат си.

– Разбира се, че не. Ще го използваме да предава точните съобщения в точното време.

– Страхотно! Точно това си помислих и аз, когато Катег ми каза за Хорея.

– Сигурно напълно си подлудила сенатора от любов, щом ти е разкрил такава важна тайна като самоличността на информатор.