Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Една Истинска Маска, недовършена, като едната й половина само беше очертана и щеше да бъде запълнена едва след като Номору изпълнеше своята вендета срещу Вещерите. Бронзовият лик на обезумял древен бог. Маската на Върховния Чаросплетник Вирч.
Тя не го знаеше, ала това беше лицето на Арикарат — отдавна забравеният брат на лунните сестри.
Тя бе малко по-голяма от Лусия, когато бе отвлечена. Подобни изчезвания се случваха често в Бедняшкия квартал. Бяха част от тамошния живот и обикновено оставаха незабелязани от никого, с изключение на близките на похитения. Благородниците трябваше да хранят чудовищата, които живееха в техните домове, за да задоволяват прищевките им, ето защо избираха бедните и бездомните — хората, които смятаха за безполезни. Номору вярваше, че е била достатъчно бдителна, за да стои надалеч от ловците, ала тази нощ бе прекалила с корена от амакса — хич не й пукаше, че е тръгнала по пътя на майка си — и бе продадена на ловците от човек, на когото си мислеше, че можеше да се довери. Когато се събуди, откри, че се намира в покоите на Върховния Чаросплетник Вирч, дълбоко в Императорската цитадела.
Нямаше никаква представа каква съдба я очакваше. Въжетата обаче не бяха завързани много здраво и тя успя да се измъкне. Ден след ден момичето живееше в постоянен страх, мъчеше се да стои далеч от Чаросплетника и търсеше изход от покоите му. Надпреварваше се за огризките от храна с гладния чакал, който скиташе из стаите, водейки животинско съществуване, само и само да не умре от глад или жажда в жегата. През цялото време държеше ушите си наострени за звука от прещракването на ключа в ключалката — ключалката на единствената врата — съзнавайки, че ако Върховният Чаросплетник я спипаше, щеше да я подложи на невъобразими мъчения. Никога досега не се бе сблъсквала с толкова продължителен и неотслабващ ужас.
Кошмарът свърши едва когато Вещерът се строполи мъртъв на земята, докато експлозиите разтърсваха Императорската цитадела. По-късно откри, че смъртта му бе заслуга на Кайлин ту Моритат, ала тогава това изобщо не я интересуваше. Номору взе ключа от трупа му и избяга от Цитаделата сред настаналия хаос, докато Лусия беше спасена от Кайку и нейните спътници.
Момичето веднага се върна в Бедняшкия квартал, ала не успя да намери човека, който я бе предал. Тогава отиде при един Рисувач, който татуира Маската на гърба й, както и малък символ на единия й бицепс за човека, който я бе продал на Чаросплетниците.
Тя напусна Аксками, отделяйки се от хората, които някога бе познавала. Предаването й на ловците бе капката, с която чашата преля. Отсега нататък нямаше да се доверява на никого. Тя започна да се скита насам-натам, а когато до ушите й достигнаха слуховете за Лоното, където живееха хора, които ненавиждаха Чаросплетниците, реши да ги проследи до първоизточника. С тях поне щеше да споделя обща кауза.
Тя примигна, когато задушлив облак дим премина покрай лицето й. Съзнанието й трескаво пресмяташе възможностите, които стояха пред нея, отхвърляйки ги една по една. Боговете да я прокълнат, ала нямаше никакво намерение да умре тук, в Лоното, с толкова много недовършени неща пред себе си. Трябваше да има някакъв отговор, някакъв начин да се добере до Възлите и да разкъса връзката между тях и армията, която командваха. Едва ли се намираха много далеч, ала за сметка на това бяха скрити доста добре.
Внезапен порив на горещия вятър издуха гъстите вълма пушек и лъчите на окото на Нуку озариха баталната сцена. Номору заслони очите си с длан и погледна нагоре. В небето над Лоното се рееха гнусовраните и надаваха продраните си крясъци. Младата жена остана загледана в тях за известно време.
Гнусовраните. Те бяха ключът.
Премятайки пушката си на рамо, тя се затича към най-близката стълба и се спусна на земята. Западната стена нямаше да издържи дълго. Номору се надяваше само да издържи достатъчно дълго, за да може да се добере до нея.
Юги крачеше енергично из Лоното, стиснал пушката в ръцете си, готов за стрелба. Всяка крива уличка, всеки завой на утъпканите прашни пътища сега криеше опасност. Зад него вървяха Лусия, Флен и Ирилия, една от Сестрите от Аления орден — дълголика, светлокоса жена, оставена от Кайлин като ескорт. Най-отзад беше Заелис, който понакуцваше с болния си крак, а в ръцете му също се поклащаше пушка.