Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив я погледна подозрително.
— Какво е това?
— Нещо, което ще ти помогне да си вдигнеш задника от това легло и да стъпиш на пода. Хайде! Ставай! Вече е шест без петнайсет, а в шест и половина трябва да си на ниво А–2.
Стив изпи чашата, после седна, стъпи на пода и се наведе. — Ще повърна…
— Няма да повърнеш. — Чизъм енергично разтри гърба му. — Вдишай, хайде… дълбоко.
Стив го послуша. Това предизвика нов пристъп на кашлица, но пък се почувства по-добре. Умът му се избистри достатъчно, за да може да си спомни за сестра си. Отметна рязко глава. Една невидима тежест падна с беззвучно тупване от долната част на мозъка му.
— Роз! Къде е Роз? — задъхано попита той.
— Точно зад теб.
Стив се обърна и почти падна от леглото. Напълно облечена, дишаща дълбоко през уста, Роз лежеше на другата страна. Клепачите й бяха полуотворени и се виждаше бялото на очите й. Лявата й ръка лежеше върху корема, другата бе с дланта нагоре, между пръстите й имаше угарка. Одеялото под нея бе опърлено — малка подробност, за която Чизъм се беше погрижил, преди да събуди Стив с една инжекция, предназначена да противодейства на натриевия пентотал.
— Кълъмбъс, изглежда ужасно.
— Ще се оправи. Да я оставим да спи. Ще се погрижа за нея по-късно. — Чизъм взе угарката от ръката на Роз и вдигна другата от масата, където Стив я беше изпуснал преди пристигането на Q-взвода. Помириса и двете и се намръщи неодобрително. — Кентъки Блу… нищо чудно, че ти е блокирала мозъка. Силна, но нечиста. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Не.
— Качеството е лошо. Ако е добро, можеш да тунелираш с три до четири дръпвания, но ако попаднеш на некачествена, можеш да бъдеш неприятно изненадан. Вместо ушите ти да се превърнат в крила, ще се почувстваш, сякаш си получил удар между очите от стокилограмов военен полицай. Неприятно преживяване.
— Ужасно. — Стив стана и се подпря на стената. — Как й позволяваш да пуши такъв боклук?
Чизъм прие вид на оскърбената невинност.
— Аз дай позволявам? Ти защо й позволи?
— Ти си я научил!
Чизъм поднесе угарката под носа на Стив.
— Не и този боклук. Аз доставям само добра трева. Е, може би от мен научи откъде да я намира… но не съм я карал насила.
— Хайде де!
Чизъм го изгледа спокойно.
— Стив, не давам пукната пара какво мислиш. Но аз не съм карал Роз да прави нищо, което тя не е искала. Ако питаш мен, тя започна да пуши заради теб. Не беше докосвала трева, докато не пристигна новината, че си свален. — Чизъм се изсмя гневно. — Кълъмбъс! Аз ти правя услуга…
Стив сграбчи ръката му.
— Джон! Виж… извинявай… Не исках да те обидя. Просто… Кристо! Чувствам се така, сякаш върху мен е паднала скала един тон!
„Току-що падна — помисли Чизъм. — Но ще го научиш по-късно, летецо.“ Усмихна се разбиращо и потупа Стив по рамото.
— Пооправи ли се?
— Да, малко. — Стив усети, че подът е престанал да се движи под краката му. Хвърли последен загрижен поглед към Роз, след това отиде във всекидневната. — Това място е сигурно, нали?
Чизъм го гледаше озадачено.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че няма опасност, хм… е… няма опасност някой да подслушва?
Чизъм се засмя снизходително.
— Защо някой ще иска да подслушва? — Подаде на Стив жълтата му фуражка и кутията с инструменти.
Стив не изглеждаше убеден.
— Случва се, нали?
Чизъм се усмихна и го поведе навън.
— Дори да се подслушва, момчетата от Черната кула няма да го кажат на мен. — Той затвори вратата на осмо отделение, отиде при товарния асансьор и натисна бутона. — Успокой се, Стив. Ако това място не е сигурно, отдавна да съм произнесъл по телевизията прощалната си реч. — Чизъм намекваше за ритуалното самопризнание, правено от трекерите преди изпълнението на смъртната присъда за нарушение на Първи кодекс — разстрел от наказателен взвод пред телевизионните камери.
Влязоха в асансьора и тръгнаха надолу. През ума на Стив премина страховита мисъл.
— Кристо! Какво ще стане, ако пред отделението срещнем онези двама дежурни?! Ако са проверили през нощта? Сигурно са докладвали, че ме няма!