Юлиан [bg]

Вчера се отбих у моя стар приятел владиката Мелеций. Уверен съм, че си го спомняш от времето, когато посети Антиохия. Много се е състарил и грохнал, но умът му е още свеж. Намекнах му, че може би ще напиша нещо за Юлиан, като използувам непубликувани досега документи. Той счита, че това ще бъде грешка. „Теодосий е испанец — каза той, като под това, предполагам, разбираше, че императорът се отличава с несдържаната гневливост, присъща на тази раса. — Едно е да му изпратиш изящния панегирик «Отмъщение за Юлиан», която има по-скоро литературна стойност, отколкото политическа (аз смятах, че съчинението ми е чисто политическо), а съвършено друго е да предизвикаш църквата, особено след като той бе спасен от Христа.“ Никога не мога да разбера кога Мелеций говори сериозно и кога не. На стари години склонността му да иронизира се е така засилила, че човек не трябва да взема думите му буквално.

Мелеций ми съобщи, че очакват императора да се завърне в Константинопол тази есен. Така че ще изчакам дотогава да се срещна с него. Научих също, че злъчният Грегорий — той вече станал владика — настоява да се свика догодина вселенски събор, който вероятно ще се състои в столицата. Говори се, че се домогва да заеме мястото на константинополския митрополит. Няма що, наистина направи блестяща кариера. Но всъщност именно такива хора бързо напредват. Изпращам моите благопожелания на Хипия, разбира се, и на тебе.

П.П. Юлиан умря, преди да може да направи сина ми мой законен наследник. Поради религиозно тесногръдие и поради нескончаемите интриги на моите академични врагове нито един от наследниците на Юлиан не пожела да прояви човещина в тази работа. Сега разчитам на Теодосий, макар, че не храня особени надежди.