Кръв по снега
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-192-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Кръв по снега». Краткое содержание книги:
Климент усети как се изчервява.
- Не разбирам за какво говориш.
- Както искаш - секретарят се протегна и стана. - Вечерята започва след час, но като гледам как си се издокарал, предполагам, че си се досетил и сам за това.
Климент кимна с глава.
- Ще се радвам да те считам за приятел - сърбинът протегна ръка. - В тези размирни времена не се знае кога ще ти е нужна помощ.
Писарят объркано стисна подадената му десница.
- Това само твое послание ли е или и на господаря ти? - попита той.
- Аз и господарят ми сме едно цяло - Ратомир се усмихна за пореден път. - Ще се видим на вечеря. И благодаря за виното.
Климент седна на леглото и се загледа в затворената врата. Защо бе дошъл Ратомир? Защо се бе държал толкова открито? Това едва ли бе случайно! Какво искаше Добрин?
Писарят стана и приглади кожената си куртка. Отдавна трябваше да е отишъл при Дукум. Кавханът може би имаше нужда от него.
Факли, поставени в широки метални мрежи, осветяваха празните коридори. Някъде отдалеч се чуваше приглушената гълчава на слугите, тропане на чаши, чинии и столове, но Климент не срещна никого по пътя си.
Бързо стигна до стаята на Дукум. Почука, никой не му отвори, а когато натисна дръжката, вратата се оказа заключена. Писарят се огледа притеснено и потропа отново. Дали пък не бе объркал стаята?
- Какво правиш? - стресна го глас зад гърба му.
Климент подскочи, обърна се и застана очи в очи със Стрез.
- Търсиш ли някого? - осведоми се чигатът.
- Кавханът Дукум!
- Той е при господаря ми. Ела, ще те заведа - предложи Стрез и се обърна: - Няма нужда да вдигаш толкова шум.
Засрамен, писарят тръгна след военния, който бързо закрачи по коридора. Качиха се по вита стълба, стигнаха до широка площадка с една-единствена врата на нея. Явно това бе пристроен полуетаж към къщата.
Стаята бе малка, с високи залостени с капаци прозорци и тясна камина. В нея весело припламваше огън, осветяващ седналите до четвъртита дъбова маса Докс и Дукум. Стените бяха голи, ако не се броят няколкото препарирани животински глави с висящи от тях паяжини.
- Къде се бавиш! Имаме работа за вършене! - ядно го посрещна Докс и стана от масата.
Климент загледа объркано.
- Не му обръщай внимание - успокои го кавханът. -Сърдит е, защото стаята му е по-малка от моята.
- Това е обида! Да ме настанят в тази дупка! Мен! Братът на хана! - Докс заплашително вдигна юмрук.
- Ако искаш, можем да се разменим - предложи великият боил, - за мен е без значение къде ще спя.
- Не става въпрос за удобство! Свикнал съм да си лягам и направо на земята, ако се наложи. Важно е отношението! Да не съм някакъв прислужник! Да ми дават стая под тавана! Ще им извия хилавите вратове! - закани се братът на хана.
- Хайде стига, Докс! Успокой се! - помирително вдигна ръце Дукум. - Сам виждаш, къщата е пренаселена. Съмнявам се, че са искали да те обидят.
- Я виж къде са сърбите?! Разполагат се като господари на първия етаж! Няма да им се размине тази работа!
- Стига вече! - гласът на Дукум стана твърд. - Укроти егото си и помисли за брат си и племенника си! Той е в затвора. Там едва ли има камина както в тази стая!
- Добре, добре - Докс махна с ръка и седна обратно на масата, макар да личеше, че още е ядосан. - Ще се държа вежливо. Макар още да смятам, че Борис прави грешка. Трябваше първо да ударим и после да преговаряме! Все пак всички треперят от нашата конница!
Дукум завъртя очи към тавана и стана.
- Оставям те. Трябва да се приготвим за вечерята. Ще се видим там. Ела с мен - подкани той писаря и двамата си тръгнаха, оставяйки Докс ядно да мърмори.
Докато слизаха по стълбите, кавханът сложи ръка на рамото на писаря.
- Искам да ме разбереш правилно, Клименте - каза той. - Докс е велик пълководец, страховит боец и брат на хана. Има най-голямата колекция с оръжия в цялата държава. Повечето от тях са трофеи - взети са от противникови пълководци, които сам е победил. Доказал се е в много битки и е безценен за страната. Но в случая може да ни навлече много неприятности. Борис го прати, защото беше наблизо и за да напомня на сърбите, че България остава много сериозна военна заплаха за тях. Трябва да направим всичко възможно да стои мирен, което е изключено да продължи повече от два-три дни. Разбираш ли ме?
Писарят кимна.
- Трябва бързо да приключим с преговорите.
- Така е - потвърди Дукум. - Ще поискам да започнем утре рано сутринта и да работим без почивка, докато не постигнем някакво споразумение. Ако всичко се развива добре, до утре вечер може да сме се разбрали по основните въпроси. Стига тримата жупани да не се скарат помежду си. Като ги гледам, май не се обичат много. Това може да ни е от полза, но може и да ни забави - кавханът стисна силно рамото на писаря и забърза по коридора.