![Картбланш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/9/kartblansh-bg-download.jpg)
Картбланш [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-131-3
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Картбланш [bg]». Краткое содержание книги:
— Господин Дън е тук, сър.
— А, добре.
Миг по-късно Ниъл Дън влезе и затвори вратата, за да останат насаме. Трапецовидното лице на тромавия мъж рядко бе трепвало в някакво чувство през деветте месеца, откакто се познаваха. Северан Хидт не се интересуваше от повечето хора и не му пукаше за светската изисканост, но Дън смразяваше дори неговата кръв.
Е, какво се случи там? — попита Хидт. След произшествието в Сърбия Дън му беше казал да намалят до минимум телефонните си разговори.
Дън насочи светлосините си очи към Хидт и с белфастки акцент обясни, че двамата с Карич, сръбската свръзка, са били изненадани от неколцина мъже най-малко двама офицери от сръбското разузнаване, маскирани като полицаи, и един западняк, който е казал на сръбския агент, че е от Европейската организация за мироопазване и наблюдение.
Хидт се намръщи.
Такава организация няма спокойно продължи Дън. Операцията е била частна. Нямаше подкрепления, нито централни комуникации или медици. Западнякът вероятно е подкупил офицерите от разузнаването да му помогнат. В края на краищата, това са Балканите. Може да имаме конкурент. Някой от партньорите или работниците ти може да се е изпуснал за плана.
Разбира се, той имаше предвид „Геена“. Те правеха всичко възможно да пазят проекта в тайна, но бяха замесени много хора по целия свят. Може би беше изтекла информация и някой престъпен синдикат се интересуваше да научи повече по въпроса.
— Не искам да свеждаме до минимум риска — добави Дън. Те бяха доста находчиви, но не беше координирана акция. Убеден съм, че можем да продължим с „Геена“.
Изглежда не го беше грижа за неприятностите в Сърбия.
Той даде на Хидт мобилен телефон.
— Използвай го за разговорите ни. Има по-добро кодиране.
Хидт го разгледа.
— Успя ли да видиш западняка?
— Не. Имаше много пушек.
— Ами Карич?
— Убих го.
Безизразното лице на Дън показа същата емоция, сякаш беше казал: „Да, днес е студено навън“.
Хидт се замисли върху разказа му. Нямаше по-прецизен и предпазлив човек от Ниъл Дън, когато ставаше дума за анализ. Щом той беше убеден, че няма проблем, тогава Хидт щеше да приеме преценката му.
— Сега ще отида в завода рече Дън. Щом закарам последните материали там, екипът каза, че може да приключи за няколко часа.
В Хидт пламна огън, запален от образа на женския труп в контейнера и мисълта какво го чака на север.
— Ще дойда с теб.
Дън не отговори.
— Мислиш ли, че идеята е добра? — монотонно попита. — Може да е рисковано — предположи той, сякаш беше доловил нетърпеливост в гласа на Хидт. Изглежда смяташе, че нищо добро няма да излезе от решение, което се основава на емоция.
Ще рискувам.
Хидт потупа джоба си, за да се увери, че телефонът е там. Надяваше се, че ще има възможност да направи още снимки.
Десета глава
Бонд излезе от кабинета на М. и тръгна по коридора. Поздрави елегантно облечена азиатка, която сръчно чаткаше по клавиатурата на голям компютър, и мина през вратата зад нея.
— Встъпил си в задълженията си, а? — каза той на мъжа, който се беше прегърбил над бюро, отрупано с книжа и папки.
— Да. — Бил Танър вдигна глава. — Седни, Джеймс — кимна той към свободен или по-точно празен стол. Кабинетът можеше да се похвали с няколко стола, но останалите служеха като подставки за още папки. — Е, най-важното, дадоха ли ти сносно вино и хубаво ядене в авиолинии „СВС“? — попита главният координатор на ГМР.
Хеликоптер „Апачи“, с любезното съдействие на Специалните военновъздушни сили, беше взел Бонд от една нива на север от Дунав и го бе закарал в база на НАТО в Германия, откъдето „Херкулес С1“, натоварен с части за микробуси, завърши пътешествието му до Лондон.
Очевидно бяха забравили да заредят камбуза отвърна Бонд.
Танър се засмя. Пенсионираният армейски офицер, бивш лейтенант-полковник, беше едър човек на петдесет и няколко години, с червендалесто лице, изправени рамене и праволинеен във всеки смисъл на думата. Носеше обичайната си униформа черни панталони и светлосиня риза с навити до лактите ръкави. Работата му беше трудна. Ръководеше ежедневните операции на ГМР и по правило не би трябвало да има чувство за хумор, но имаше. Той беше наставник на Бонд, когато младият агент бе постъпил на работа, и сега беше най-близкият му приятел в организацията. Той беше запален играч на голф и на всеки няколко седмици двамата с Бонд ходеха на някое от най-трудните игрища като „Роял Синк Портс“ или „Роял Сейнт Джордж“, или ако нямаха много време, на „Сънингдейл“, южно от Хийтроу.