По следите на злото [bg]

13

Лушън се втренчи в мъжа. Беше срещал много като него. Всъщност светът беше пълен с такива — скандалджии, които заради размера на мускулите си обичат да сплашват другите само за да се забавляват. Дори да можеха, дори да имаха способността, те не проявяваха интерес да спорят и да убеждават, използвайки логика и разговор, защото им доставяше удоволствие да тероризират другите. Това подхранваше егото им. Даваше им увереност. Караше ги да чувстват превъзходство, но в действителност почти в сто процента от случаите тези хора се заяждаха, тормозеха и сплашваха другите, за да компенсират някаква неудовлетвореност от живота си. Много често това чувство за малоценност се коренеше в определен момент в детството им.

Беше очевидно, че шофьорът на беемвето нито се нуждае, нито го е грижа за парите за химическо чистене. Вероятно дори нямаше да занесе панталона да го почистят. Той ги искаше, защото кавгаджиите като него никога не пропускат възможност да сплашат другите.

Да, Лушън беше срещал много хора като него — в училище, в университета, на улиците, на работа, у дома… и ги мразеше всичките.

— Дай ми портфейла си — заповяда мускулестият мъжага.

Лушън се намръщи и отстъпи още една крачка назад.

— Портфейлът ти, задник. — Мъжът обърна нагоре дланта на дясната си ръка и размърда пръсти. — Дай ми го. Веднага.

Лушън се поколеба.

— Дай ми веднага проклетия си портфейл или ще свършиш много зле.

Лушън погледна наляво. Не се задаваха коли. На третия етаж нямаше никого другиго освен тях двамата.

— Нямам портфейл — отговори той.

Мъжът го прикова с убийствено студен поглед.

— Караш ауди А6, а нямаш портфейл? — Той се ухили иронично и кимна. — Добре… Добре. — Престори се, че отмества поглед встрани, а после дясната му ръка се стрелна към Лушън и го сграбчи за блузата на височината на гърдите. — Виж какво, скапана лъсната главо. — Доближи лицето на Лушън на няколко сантиметра от очите си. — Ако не ми дадеш шибания си портфейл, ще ти го начукам тук и сега. Разбираш ли какво ти говоря?

Ако забиването на пръст в гърдите на Лушън беше лоша грешка, то сграбчването на блузата му беше фатална грешка, но той не се ядоса. Всъщност се забавляваше с демонстрацията на мъжкарство. Беше убеден, че тези театрални изпълнения имат въздействие върху повечето хора. Грамаден мъжага да те сграбчи за ризата и да те заплаши, че ще те спука от бой на усамотено място в покрит паркинг — това вероятно би накарало много хора да напълнят гащите от страх.

Лушън запази спокойствие, но вложи в гласа си точното количество тревожност, за да убеди мъжа, че е уплашен.

— Господине, нямам портфейл, но имам малко пари у себе си.

— Браво! — ухили се здравенякът. — Виждаш ли? Стигаме донякъде. — Той пусна блузата на Лушън. — Дай ми ги. Всичките.