Танц със сенки [bg]

— Ще дойдете и още как, господин учтивия — процеди през зъби десетникът и хвана по-удобно алебардата. — Не сме във вашия Гарак, тук съблюдаваме закона!

Устните на Змиорката трепнаха в едва забележима усмивка.

— Ако в моята страна законът се спазваше по същия начин, както при вас, тогава престъпниците в Гарак щяха да са повече, отколкото подкупните стражници в твоята стража.

— За какво намекваш? — злокобно присви очи десетникът.

Змиорката още веднъж се усмихна леко и започна да се люлее от пети на пръсти и обратно. Ръцете му се плъзнаха към дръжките на двойката гаракски даги. Този жест послужи за сигнал за стражниците и те като по команда направиха още една крачка назад. Халас най-сетне се успокои и удивено се вторачи в наобиколилите ни зрители и стражници, не можейки да повярва, че само благодарение на скандалната му натура се е събрал толкова много народ.

— Господа, господа! — неочаквано от тълпата излезе някакъв човек и пристъпи към стражниците. — Това са мои приятели, те не са оттук и още не са свикнали със законите на славния Раненг!

Непознатият беше приблизително на моя възраст, с остър нос, сини искрящи очи и тънки устни. Облечен беше с вкус, като заможен гражданин, и вероятно това накара стражниците да му отговорят, а не да го разкарат.

— Те нарушават реда и обиждат стражата — десетникът неприязнено изгледа непознатия.

— Разбира се, разбира се — прошепна съчувствено мъжът и като хвана внимателно стражника под ръка, го отведе настрани. — Но нали разбирате, те са от село, а там са диви места и приятелите ми изобщо не са обучени на добри маниери. В града са за първи път. А ей онзи, мършавият, е племенник на леля ми и съответно мой роднина! — човекът ме посочи с пръст.