Търсенето на Светия Граал [bg]

— Сеньор рицарю, проявил си върховна глупост и безразсъдство, като си дръзнал да окачиш този щит на врата си. Защото да го носи, е позволено само на най-добрия рицар на света. Заради извършеното от теб прегрешение Господ Бог ме изпрати тук, за да раздам правосъдие според злодеянието.

Изрекъл веднъж тези думи, той се приближил до оръженосеца и му казал:

— Дръж този щит, връщай се обратно и го отнеси на служителя Христов, на отличния рицар, който се зове Галаад и когото ти остави в абатството. Кажи му, че Господ заръчва той да го носи и да знае, че ще го намира винаги все така нов и непробиваем, както е сега, в този миг. Кажи му също, че това е дар, който той трябва да цени изключително високо. Предай му и поздрав от мен, като го видиш.

Тогава оръженосецът го попитал:

— Господарю, кажи ми своето име, за да мога да го известя на рицаря, когато се срещна с него.

— Не ти е дадено да знаеш моето име — отвърнал белият рицар, — защото не е разрешено да бъде съобщавано нито на теб, нито на друг смъртен човек, така че ще ти се наложи да се задоволиш с наученото дотук. По-добре иди да свършиш онова, което току-що ти заръчах.

— Сеньор — не спрял да го разпитва младежът — щом няма да ми кажеш своето име, то — в името на всичко онова, което ти е най-скъпо на света — кажи ми поне каква е истината за този щит, как се е появил той по нашите земи и защо възникнаха всички тези чудеса покрай него. Защото досега никой не успя да го вземе и окачи на врата си, без да пострада много тежко.

— Щом толкова настояваш, ще ти кажа — отвърнал му рицарят. — Но ти не ще си единственият, комуто ще доверя истината: искам да доведеш тук и рицаря, на когото ще предадеш щита.

Оръженосецът обещал, че така и ще стори.

— Ала къде ще можем да те намерим — попитал го той, — когато тръгнем от абатството да те търсим?

— На същото това място, на което сме сега.

Тогава младежът се навел над крал Бодемагю и го заразпитвал лошо ли е ранен.

— Да, така е — отвърнал му кралят, — толкова лошо, че едва ли ще се изплъзна от смъртта.

— А ще можеш ли да яздиш на коня?

Бодемагю казал, че ще опита, и въпреки тежката си рана се изправил на крака, а оръженосецът го прикрепял, докато стигнали до коня, от който кралят бил паднал. Тогава двамата се качили на гърба му — отпред кралят, отзад младежът, за да го придържа, защото бил убеден, че инак ще падне, а то несъмнено така и щяло да стане. Сетне се отдалечили от мястото на злополучния двубой и се отправили към абатството, от което малко преди това били тръгнали.