Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Рицарите се втренчили в оръжието. Казали си, че това навярно е най-красивият и най-разкошен щит, който някога са виждали и от който се разнасяло такова благоухание, сякаш всички най-хубави подправки на света били разпръснати върху него. А когато Ивен Копелето го видял, възкликнал:
— Бога ми, това тук е щит, който не бива да виси на шията на никого, ако той не е най-добрият рицар на света! Затова и никога няма да го надяна на врата си, защото със сигурност не съм нито толкова доблестен, нито толкова благороден, че да се реша да го взема със себе си.
— В името на Господ Бог — произнесъл тогава крал Бодемагю, — каквото и да е писано да ми се случи, ще отнеса този щит оттук.
След което го провесил на врата си и го отнесъл извън църквата, а качвайки се на своя кон, казал на Галаад:
— Сеньор, моля те, бих искал да ме изчакаш тук, докато мога да ти съобщя какъв изход ми е отредила съдбата от това изпитание, така че ако ме сполети някаква злополука, ти да го отнесеш със себе си, защото съм убеден, че с лекота ще се справиш с подобно премеждие.
— На драго сърце ще те изчакам — отвърнал му Галаад.
Крал Бодемагю се качил на коня, а местните братя му дали един оръженосец, който да го съпровожда и ако се наложи, да върне щита обратно в абатството.
Така Галаад останал с Ивен, докато разбере какво било писано да се случи, а крал Бодемагю, който поел на път заедно с оръженосеца си, препускал в продължение на повече от две левги, додето не се озовал пред самотна малка къщурка, разположена в дъното на неголяма долина. Отправяйки поглед към нея, той видял как рицар в бели доспехи идва насреща му, носейки се на коня в пълен галоп и държейки копието си готово за нападение, и без да се бави нито миг, смушкал коня си, за да го пресрещне. При сблъсъка той строшил о неговите доспехи копието си, което се разлетяло на парчета, а белият рицар го издебнал в мига, когато останал неприкрит от щита, и го ударил с такава сила, че пробил халкичките на ризницата му и пронизал с желязното острие лявото му рамо. Сетне, показвайки храброст и мощ, го блъснал от коня, та го хвърлил на земята и докато той падал, му грабнал щита от врата и се провикнал достатъчно силно, за да бъде чут и от него, и от оръженосеца му:
— Сеньор рицарю, проявил си върховна глупост и безразсъдство, като си дръзнал да окачиш този щит на врата си. Защото да го носи, е позволено само на най-добрия рицар на света. Заради извършеното от теб прегрешение Господ Бог ме изпрати тук, за да раздам правосъдие според злодеянието.
Изрекъл веднъж тези думи, той се приближил до оръженосеца и му казал:
— Дръж този щит, връщай се обратно и го отнеси на служителя Христов, на отличния рицар, който се зове Галаад и когото ти остави в абатството. Кажи му, че Господ заръчва той да го носи и да знае, че ще го намира винаги все така нов и непробиваем, както е сега, в този миг. Кажи му също, че това е дар, който той трябва да цени изключително високо. Предай му и поздрав от мен, като го видиш.
Тогава оръженосецът го попитал:
— Господарю, кажи ми своето име, за да мога да го известя на рицаря, когато се срещна с него.
— Не ти е дадено да знаеш моето име — отвърнал белият рицар, — защото не е разрешено да бъде съобщавано нито на теб, нито на друг смъртен човек, така че ще ти се наложи да се задоволиш с наученото дотук. По-добре иди да свършиш онова, което току-що ти заръчах.
— Сеньор — не спрял да го разпитва младежът — щом няма да ми кажеш своето име, то — в името на всичко онова, което ти е най-скъпо на света — кажи ми поне каква е истината за този щит, как се е появил той по нашите земи и защо възникнаха всички тези чудеса покрай него. Защото досега никой не успя да го вземе и окачи на врата си, без да пострада много тежко.
— Щом толкова настояваш, ще ти кажа — отвърнал му рицарят. — Но ти не ще си единственият, комуто ще доверя истината: искам да доведеш тук и рицаря, на когото ще предадеш щита.
Оръженосецът обещал, че така и ще стори.
— Ала къде ще можем да те намерим — попитал го той, — когато тръгнем от абатството да те търсим?
— На същото това място, на което сме сега.
Тогава младежът се навел над крал Бодемагю и го заразпитвал лошо ли е ранен.
— Да, така е — отвърнал му кралят, — толкова лошо, че едва ли ще се изплъзна от смъртта.
— А ще можеш ли да яздиш на коня?
Бодемагю казал, че ще опита, и въпреки тежката си рана се изправил на крака, а оръженосецът го прикрепял, докато стигнали до коня, от който кралят бил паднал. Тогава двамата се качили на гърба му — отпред кралят, отзад младежът, за да го придържа, защото бил убеден, че инак ще падне, а то несъмнено така и щяло да стане. Сетне се отдалечили от мястото на злополучния двубой и се отправили към абатството, от което малко преди това били тръгнали.