Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Драконови зъби [bg]
Драконови зъби [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконови зъби [bg]

Электронная книга - «Драконови зъби [bg]». Краткое содержание книги:

1876 година. Двама вманиачени палеонтолози плячкосват динозавърски фосили из Дивия запад, като се наблюдават, мамят и саботират взаимно. Арогантният Уилям Джонсън – студент в Йейл с повече привилегии, отколкото разум – е твърдо решен да оцелее едно лято на запад, за да спечели облог, и тръгва с експедицията на световноизвестния палеонтолог Марш. Но параноичният Марш е убеден, че Уилям е шпионин на най-големия му враг Коуп, и го изоставя в престъпния и порочен Шайен, Уайоминг. Уилям е принуден да се съюзи с Коуп и скоро прави изключително откритие, но то крие и изключителна опасност. Уилям трябва да се изправи срещу най-прочутите герои на Запада...
Фантастична комбинация от екшън, наука и история! Лайбръри Джърнъл
Забавно препускане, изпълнено с колоритни образи от Дивия запад... в яркия стил на Крайтън. Уошингтън Поуст
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 82
Перейти на страницу:

Във Франклин обаче, докато Коуп купуваше билети за дилижанса, към него ненадейно се приближи градският шериф, едър мъж с малки очички.

— Арестуван си — каза той на Коуп и го улови за ръката — по обвинение в убийство.

— И кого се предполага, че съм убил? — попита Коуп стъписано.

— Баща си — отговори шерифът. — Там, на Изток.

— Това е нелепо… баща ми почина миналата година от сърдечен пристъп.

Макар да бе квакер, Коуп беше известен с буйния си темперамент и Джонсън виждаше, че полага невероятни усилия да запази спокойствие.

— Обичах баща си с цялото си сърце! Беше мил и мъдър и ми помагаше при моите объркани научни експедиции — каза той с едва сдържан гняв.

Внезапният изблик на красноречие сепна всички. Мъжете последваха Коуп и шерифа до ареста, на учтива дистанция.

Оказа се, че има федерална заповед за ареста му, заведена в територията Айдахо. Също така се оказа, че федералният шериф е в друг район и няма да се върне във Франклин преди септември.

Коуп, както се изрази градският шериф, щеше да „търка нара“ в ареста дотогава.

Коуп възрази — каза, че е професор Едуард Дринкър Коуп, американски палеонтолог. Шерифът му връчи телеграмата, на която пишеше, че „проф. Е. Д. Коуп, палеонтолог“ се издирва за убийство.

— Знам кой стои зад това — изръмжа Коуп ядосано. Лицето му беше станало пурпурно.

— Професоре, не може да… — започна Стърнбърг.

— Добре съм — прекъсна го Коуп ледено. Обърна се към шерифа. — Предлагам да платя разходите за телеграфа, за да се увериш, че обвиненията срещу мен са фалшиви.

Шерифът изплю тютюн.

— Разбира се. Ако накараш баща ти да ми пусне телеграма в отговор, ще ти се извиня.

— Не мога да направя това — каза Коуп.

— Защо?

— Казах ти вече, баща ми е покойник.

— Мислиш ме за глупак. — Шерифът сграбчи Коуп за яката и започна да го бута към килията. Беше възнаграден с поредица светкавични удари от Коуп, които го свалиха на пода. Последва поредица ритници, докато нещастният шериф не започна да се търкаля безпомощно и докато Стърнбърг и Айзък не се развикаха:

— Стига, професоре!

— Достатъчно!

— Опомни се, професоре!

След малко Айзък успя да дръпне Коуп настрана. Стърнбърг помогна на шерифа да се изправи и изтупа дрехите му от прахоляка.

— Съжалявам, обаче професорът има ужасен темперамент.

— Темперамент? Този човек е заплаха за гражданите!

— Виж, той знае, че професор Марш ти е изпратил телеграмата, заедно с подкуп, за да го арестуваш, а несправедливостта в поведението ти го ядосва.

— Не знам за какво говориш — измърмори шерифът, не особено убедено.

— Виж какво — каза Стърнбърг, — на повечето места, които професорът посещава, се сблъсква с проблеми, създадени от Марш. Съперничеството им продължава от години и двамата много лесно разпознават, когато си погаждат номера.

— Искам да се махнете от града ми — извика шерифът. — Чувате ли? Махайте се от града ми!

— С удоволствие — каза Стърнбърг.

Качиха се на следващия дилижанс.

От Франклин ги очакваше пътуване от шестстотин мили с дилижанс „Конкорд“ до форт Бентън, територия Монтана. Джонсън, който досега не бе пътувал с нищо по-изтощаващо от железопътен вагон, очакваше с нетърпение романтиката на дилижанса. Стърнбърг и останалите бяха наясно с реалността.

Оказа се кошмарно пътуване — десет мили на час, ден и нощ, без спиране, освен за храна, ужасно скъпо, по долар на човек, и изобщо ужасно. И при всяко спиране на дилижанса всички говореха за проблеми с индианците и възможно скалпиране, така че дори Джонсън да бе изпитал някакво желание да хапне вмирисаните парчета бекон от армията, гранясалото масло и хляб поне на седмица, сега изгуби всякакъв апетит.

Пейзажът беше еднакво мрачен, прахолякът — остро алкален, налагаше се да изкачват пеша всички стръмни участъци, ден и нощ — не че можеше да се спи в раздрънкания подскачащ дилижанс; запасите на Джонсън от химикали протекоха, така че в един момент „бяхме подложени на пролетен дъждец от солна киселина, която прояде димящи кръгчета по шапките на господата и изтръгна сложни ругатни от всички засегнати. Дилижансът спря, кочияшът изслуша останалите ругатни, после виновната бутилка беше запушена и отново продължихме пътя си“.

Освен тях в дилижанса пътуваше само още една жена, млада, някоя си мисис Питърсън, омъжена за армейски капитан, разквартируван в Хелена, територия Монтана. Мисис Питърсън не изглеждаше ентусиазирана, че скоро ще види съпруга си, защото често плачеше.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 82
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)