Обявяването на лот № 49 [bg]

— Колата стои там — съобщи Ди Пресо, слизайки от купола. — Трябва да изтичам до нея.

— Кой е клиентът ти? — попита Мецгър, подавайки му чаша текила с лимонов сок.

— Човекът, дето ме преследва — отвърна Ди Пресо и лукаво ги погледна, стиснал със зъби чашата така, че тя покриваше носа му.

— Вас ви преследват клиенти? — озадачено възкликна Едипа. — Бягате от клиенти?

— Откакто му дадох да разбере, че няма да получа аванс срещу бъдещо уреждане на този иск, той все ми крънка пари на заем.

— Значи психически сте напълно подготвен да загубите делото — отбеляза тя.

— Нещо не ми е по сърце това дело — призна Ди Пресо. — А щом като не успявам дори да изплащам вноските за оня ХКЕ35, дето го купих в момент на временно умопомрачение, как мога да давам пари на заем?

— Повече от трийсет години! — изсумтя Мецгър. — И на това ако му казваш временно!

— Но все пак усещам къде е опасно и значи не съм чак толкова луд — разгорещено отвърна Ди Пресо. — А Тони Я. сериозно е загазил. Хазартни игри. Освен това хората говорят, че е трябвало да дава обяснения на местните мафиотски босове, заради отказа да им се подчини. Та на мен никак не ми е до такива неприятности.

— Вие сте един глупав егоист! — свирепо го погледна Едипа.

— Коза Ностра непрекъснато следи и контролира всичко — успокои я Мецгър. — Следи и контролира. И ако подкрепяш хора, на които организацията не желае да бъде помагано, става много зле за теб.

— Аз има роднини Сичилия — добави Ди Пресо на комично завален английски.

Иззад кули, фронтони и вентилационни тръби наизскачаха „параноиците“ със своите момичетата и моментално тръгнаха към кошницата със сандвичите. Мецгър седна на термоса, за да блокира достъпа им до текилата. Вятърът задуха още по-силно.

— Я ми кажи, какъв е тоя иск? — подкани го Мецгър, опитвайки с две ръце да задържи косата си на място.

— Ти познаваш добре счетоводните книги на Инвърарити — отвърна Ди Пресо. — Известна ти е историята с филтъра „Биконсфилд“.

Мецгър изкриви лице в уклончива гримаса.

— Костен въглен — припомни му Едипа.

— Именно. Та значи Тони Ягуара твърди, че е доставил костите, а Инвърарити изобщо не му платил. Ето затова е делото — обясни Ди Пресо.

— Подобна небрежност съвсем не бе в стила на Инвърарити — заяви Мецгър. — За такива плащания той беше добросъвестен. Освен ако е било подкуп. Аз водех само законно платените данъци, тъй че, ако е било подкуп, не бих могъл да зная. За коя строителна фирма работи твоят клиент?

— Ами… просто една строителна фирма — премигна Ди Пресо.