По-добре мъртви
- Автор: Чайлд Ли, Чайлд Андрю
- Серия: Джак Ричър #26
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-527-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-добре мъртви». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град който определено е виждал и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън. Тя е агент на ФБР и е инсценирала катастрофата за да се опита да открие своя брат близнак, който се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал дълбоки корени в града и го управлява от сенките. Ричър ще трябва да направи невъзможното за да се срещне с него. А да получи отговор на въпросите си ще му бъде още по-трудно. Защото хората в това враждебно място по скоро биха умрели, отколкото да разкрият тайните си.
Но те не знаят, че застане ли Джак Ричър срещу тях, по-добре да са мъртви.
Тази поредица води до пристрастяване.
Ню Йорк Таймс
– И получи работата? Просто ей така?
– Не. Служебното ми досие бе вече изрядно, но за всеки случай приготвих няколко фалшиви препоръки. После имах "интервю" с помощника на Дендонкър. Огромен тип, от когото тръпки ме побиват. Той ме заведе в пустинята и поиска да покажа, че мога да стрелям, да разглобявам и сглобявам оръжие, да шофирам…
– Дендонкър не те ли свърза с Майкъл? Нали имате една и съща фамилия.
– Не. Използваме различни фамилии. Неговата е Къртис. Моята също беше. Но в един момент се омъжих. Взех фамилията на съпруга си. И я запазих дори след като той загина в Ирак.
– Съжалявам.
– Недей. Вината не е твоя.
Фентън извърна поглед. Изчаках я да се обърне отново към мен.
– Дендонкър е наел Майкъл заради познанията му по противопехотни мини, така ли? – попитах аз.
– Това ми каза посредникът.
– Какво общо може да има една фирма за кетъринг с противопехотните мини?
– Нямам представа, но предполагам, че Дендонкър търгува с оръжие. Прекарва през границата каквото поръчат клиентите и им го продава. Вероятно понякога се нуждае от специалисти, които да оценят една или друга стока.
– Майкъл е останал за постоянно в организацията на Дендонкър, така ли?
Фентън кимна.
– И ти не си успяла да се свържеш с него дори докато си работила за Дендонкър.
– Не успях. Опитах, разбира се, но трябваше да бъда много предпазлива. Преди два дни видях една жена, която разпознах. Рене. Тя работеше във фирмата за кетъринг на Дендонкър. Също като мен. Но с друг екип. Други смени. Освен това беше във фирмата по-дълго от мен. Беше наясно със ситуацията.
– Откъде я познаваш?
– Не я познавах. Бях я виждала на снимки, които Майкъл държеше в старото си жилище.
– И я срещна в склада, в който товарите контейнерите с храна за летището ли?
Фентън поклати глава.
– Не. В "Рижата кобила". Мястото, от което Майкъл ми изпрати визитката. Проследих я, когато си тръгна. Настигнах я в хотела ѝ. Тя призна, че Майкъл е в града и още работи за Дендонкър. По някакъв специален проект. Закле се, че не знае подробности, освен че Майкъл ходи в пустинята от време на време за някакви изпитания.
– Противопехотни мини?
– Възможно е – сви рамене Фентън. – Помолих Рене да ми уреди среща с Майкъл. Тя отказа. Заяви, че било прекалено опасно. Изглеждаше… ужасена. Помолих я поне да предаде бележка на Майкъл. Тя се съгласи.
– Какво написа?
– Нещо съвсем простичко. "Тук съм. Свържи се с мен. Ще направя всичко за теб." Добавих имейл адрес, който бях създала специално за целта. Никой не знаеше за него.
– Това е било преди два дни, така ли?
– Точно така. Рене заяви, че може би няма да успее да предаде веднага бележката. Тази сутрин получих имейл. Щом го прочетох, разбрах, че Майкъл е загазил. Опасявах се от най-лошото. Но трябваше да проверя, за да бъда сигурна.
– Как разбра, че нещо не е наред?
– От обръщението. Бях подписала моята бележка с Мики. Така ме наричаха близките ни, когато бях малка. Имейлът, който уреждаше онази среща при Дървото, бе адресиран до Мики.
– Е, и? Майкъл също те е познавал като дете.
– Не разбираш. Докато пораснем, все играехме на стражари и апаши. От шпионските филми ни хрумна идеята да използваме истинското име на другия само когато сме в опасност. Имейлът използва истинското ми име. Това означава, че или Майкъл е в опасност, или някой е прехванал бележката.
– Какво се случи с жената, която взе бележката?
– Рене? Нямам представа. Тази сутрин отидох в стаята ѝ в хотела. Веднага щом като получих имейла. Част от дрехите ѝ липсваха от гардероба. Бельото ѝ липсваше. Тоалетните ѝ принадлежности също. Явно нещо я е уплашило. След като е предала бележката на Майкъл. Мисля, че е избягала, защото се е страхувала за живота си.
10.
Телефонът на Фентън изпиука и миг по-късно на вратата се почука. Тя прошепна: "Пица". Аз се преместих встрани, така че човек, застанал на прага, да не може да ме види. Чух Фентън да отваря вратата и да благодари на доставчика. После тя взе кърпа от банята, постла я върху леглото като кухненска покривка и постави върху нея огромна квадратна кутия.