Синдромът Портной [bg]

В къщи чичо Хайми го чакаше подготвен: самият Хеши го бе принудил, каза той, да направи това. Самият Харолд с глупавото си твърдоглавие си бе навлякъл постъпката на баща си. Сякаш най-сетне в Нюарк падна бомба, толкова ужасяващ бе звукът, който се чу откъм стълбището: Хеш изскочи разярен от апартамента на родителите си и профуча надолу по стълбите покрай нашата врата, към мазето и след него се чу едно дълго б-у-у-м. После видяхме, че е изкъртил вратата на мазето от най-горната панта с рамо и сила, която според тези доказателства му даваше най-малко третото място за най-мощно рамо в щата. Трошенето на стъкла отдолу започна почти веднага. Той запращаше бутилка след бутилка Скуийз от единия тъмен ъгъл към другия по белосаните стени на мазето.

Когато чичо ми се появи на най-горното стъпало, Хеши вдигна една от бутилките над главата си и заплаши, че ще я хвърли в лицето на баща си, ако той направи дори крачка напред. Чичо Хайми не обърна внимание на заплахите му и се спусна след него. Тогава Хеши хукна между автоклавите, кръжеше около машините за миене — все още с бутилка в ръка. Но чичо го причака в един ъгъл, събори го на земята и го държа там, докато на Хеши му се свършиха всичките псувни — държа го така според легендата на рода Портной петнадесет минути, докато по дългите, тъмни холивудски мигли на Хеши се появиха сълзи на безсилие. Ние не сме семейство, което търпи родоотстъпници.

Същата сутрин чичо Хайми се бе обадил на Алис Дембоски (в апартамента на партера в сградата на Голдсмит авеню, където баща й бе портиер) и й беше казал, че иска да я види по обяд при езерото в парка Уикуейк — не можел да й обяснява надълго по телефона, тъй като дори мисис Портной не знаела изцяло фактите. В парка той придърпал кльощавата блондинка със забрадка на главата на предната седалка на колата и при плътно затворени прозорци й съобщил, че синът му страда от неизлечима болест на кръвта, болест, за която бедното момче дори не подозира. Това й казал, болна кръв, разбирай го както щеш… Мнението на докторите било, че той не бива никога да се жени. Колко оставало на Харолд да живее, никой всъщност не знаел, но що се отнася до мистър Портной, той не би искал такова младо и невинно създание като нея да бъде подложено на предстоящите страдания. За да смекчи удара, той би желал да й направи подарък, нещо дребно, което тя можела да оползотвори както си иска, може би дори за да си намери някой друг. Измъкнал от джоба си плик с пет двадесет-доларови банкноти. И онемялата от страх Алис Дембоски го взела, доказвайки по този начин нещо, което всички освен Хеши (и аз) бяха предполагали от самото начало: че планът й е бил да вземе Хеши заради парите на баща му и после да разбие живота му.

Когато убиха Хеши през войната, единственото, което хората можаха да кажат на леля ми Клара и чичо Хайми, за да смекчат някак ужаса, за да ги утешат някак в тяхната скръб, бе: „Поне не ви остави снаха шикса. Поне не ви остави гойски внуци.“