Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

Рейгън прекарва общо, по негови изчисления, две пълни години в пътуване, през които посещава всички 139 обекта и говори пред повечето от 250-те хиляди служители на „Дженерал Електрик“. По време на тези обиколки той изнася по може би 14 речи на ден, започвайки от някоя фабрика и завършвайки работния ден с късна вечерна реч в местна търговска камара или клон на „Ротари клуб“. За него това е суха тренировка за влизане в политиката. Научава се как да комуникира с публика на живо, а не просто да играе роля пред камерата и микрофона. Научава се да изпробва кои вицове се приемат добре и да подобрява начина, по който ги разказва. Научава се как да пази гласа си и как да съхранява енергията си, когато пътува седмици наред без почивка. Научава се как да се изразява не като откъснат от реалността идол в сутрешно шоу по телевизията, а като човек от народа. Възгледите му също търпят развитие. Тъй като изпитва страх от летене, договорът му предвижда пътуване с влак. Той пътува в компанията на Ърл Дънкъл, пиара на „Дженерал електрик“, отговорен за ораторската програма. Дънкъл, който се описва като твърдолинеен консерватор, си спомня след време как е прекарвал дълги часове в спорене с Рейгън за Труман и Новия курс. Дългите часове пътуване с влак дават на Рейгън и време да чете, да размишлява и да пише. Сред четивата му е книгата „Свидетел“ на Уитакър Чеймбърс, за която се твърди, че буквално е наизустил; „Пътят към робството“ на Фридрих Хайек и „Икономиката в един урок“, класическо произведение, защитаващо свободния пазар, на Хенри Хазлит.

Върху него оказва косвено въздействие и Лемюъл Булуеър, главният преговарящ на компанията по трудовите въпроси. Той е вторият по значимост човек след Кординър. Булуеър е известен със стратегията си за колективно преговаряне, съгласно която компанията изслушва исканията на профсъюзите, прави обстойни проучвания и изготвя т.нар. от нея „справедливо, категорично предложение“. Булуеър иска ръководството да заобиколи лидерите на профсъюзите и да разговаря директно с работниците, призовавайки ги да станат „говорители“ на „Дженерал Електрик“.

Въпреки че комуникацията му с Булуеър не е документирана, Рейгън прекарва всяка година седмици наред в разговори с мениджъри на средно равнище, управители на фабрики и работници, споделящи негативното отношение на Булуеър срещу регулациите. С времето Рейгън започва да отправя в речите си същото послание, което идва и от централата на компанията – за неефикасното, нерационално и натрапчиво федерално правителство. След няколко години Рейгън заявява открито безпокойството си за „бизнес климата“ – термин, който Булуеър въвежда – и разказва истории за „правителствена намеса и хаос“. Сега, когато вече не може да укрива доходите си чрез схемата с „временните корпорации“, високите пределни данъчни ставки стават негова постоянна грижа.