Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

Скандарите жонглираха в друга част на двора, репетирайки номера, който щяха да изпълнят на парада — нещо изумително, при което щяха да играят с ножове, сърпове и пламтящи факли. От време на време Валънтайн поглеждаше към тях и се чудеше на това, което постигаха тези четириръки същества. Но вниманието му беше съсредоточено главно върху собственото му обучение.

Така мина морскиден. На четвъртиден започнаха да го учат да жонглира с бухалки вместо с топки. Това беше изпитание за него, защото макар че принципите бяха, общо взето, същите, бухалките бяха по-големи и по-тежки и Валънтайн трябваше да ги хвърля по-нависоко, за да има време да ги улови. Той започна с една бухалка, подхвърляйки я от ръка в ръка. „Ето така трябва да я държиш — каза Карабела, — ето така трябва да я хвърляш, ето така трябва да я хващаш“, и той правеше каквото тя му казваше, като от време на време сбъркваше, ала скоро му хвана цаката. „А сега — рече тя — вземи две топки в лявата си ръка, а бухалката — в дясната“, и той хвърли, смутен за миг от разликата в масата и подвижността, но не за дълго, после беше с две бухалки в дясната ръка и една топка в лявата, а късно следобед на четвъртиден работеше с три бухалки, китките го боляха, а очите го смъдяха от напрежението, но продължаваше да работи и вече не му се спираше, пък и беше почти неспособен да се спре.

Същата вечер попита:

— Кога ще се науча да хвърлям бухалките с друг жонгльор?

Карабела се усмихна.

— По-късно. След парада, когато тръгнем на обиколка из селата на изток.

— Бих могъл още сега — каза той.

— Няма да успееш до парада. Ти вършиш чудеса, ала има граници на това, което можеш да усвоиш за три дена. Ако трябва да жонглираме с новак, ще бъдем принудени да слезем на твоето равнище, а това не ще достави голямо удоволствие на коронала.

Валънтайн призна, че е права. Все пак копнееше за времето, когато щеше да участва в общата игра на жонгльорите и да си разменя с тях бухалки, ножове или факли като съставна част от една самостоятелна многочленна общност в пълна съгласуваност.

През нощта на четвъртиден валя дъжд, необичайно силен дъжд за субтропичен Пидруид през лятото, когато обикновено падаха кратки проливни валежи, а на петиден сутринта дворът прогизна и стана хлъзгав. Ала небето беше ясно, а слънцето — ярко и палещо.

Шанамир, който се шляеше из града през дните, докато Валънтайн тренираше, съобщи, че приготовленията за големия парад са доста напреднали.

— Навсякъде има ленти, платнища и знамена — разправяше той, застанал на безопасно разстояние, когато Валънтайн започна сутрешното си разгряване с три бухалки. — И звездното знаме — накачили са го по целия път от Фолкинкипската порта до Драконовата порта, а извън Драконовата, по цялото крайбрежие, както чувам, украсата се простирала на няколко мили, имало дори материя, изтъкана от златни нишки, а пътното платно било боядисано в зелено. Казват, че разходите възлизали на хиляди рояли.