След погребението
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #29
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петрушка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След погребението». Краткое содержание книги:
И сега, шест месеца след сватбата им, е луда по него, си рече мистър Ентуисъл. Той познаваше симптомите. През кантората на „Болард, Ентуисъл, Ентуисъл и Болард“ бяха преминали огромен брой жени с проблеми в брака си. Жени, които бяха до болка привързани към незадоволителни и често не особено приятни съпрузи, и други, които презираха или се отегчаваха от несъмнено привлекателните си и безупречни съпрузи. Какво виждаше една жена в точно определен партньор, бе загадка за средноинтелигентния мъж. Просто нямаше обяснение. Опреше ли до конкретния мъж, една иначе умна жена можеше да се превърне в кръгла глупачка. Сюзън бе именно такава жена, си рече мистър Ентуисъл. За нея светът се въртеше около Грег. А това криеше не една опасност.
Сюзън говореше натъртено и с възмущение:
— …защото това е позорно. Спомняте ли си за убитата жена от Йоркшир миналата година? Никой не бе арестуван. Ами старицата от сладкарницата, която бе убита с железен лост? Задържаха някакъв тип, а после го пуснаха.
— Трябва да има доказателства, мила моя — рече мистър Ентуисъл.
Сюзън не му обърна внимание.
— Или друг един случай — пенсионирана медицинска сестра, заклана със секира — също като леля Кора.
— Боже мой, вие сте направили цяло изследване на сродни случаи, Сюзън — забеляза меко мистър Ентуисъл.
— Естествено човек помни тези неща, а когато твой роднина стане жертва, и то по подобен начин — е, не показва ли това, че по пътищата бродят доста типове, които се вмъкват в домовете на самотни жени и ги нападат, и че полицията просто не се интересува от това.
Мистър Ентуисъл поклати глава.
— Не подценявайте полицията, Сюзън. Това е институция, в която работят търпеливи и умни хора — а също упорити. Това, че един случай още не е оповестен в пресата, не означава, че е приключен. Съвсем не.
— И все пак всяка година стотици случаи остават неразгадани.
— Стотици? — възкликна мистър Ентуисъл с недоверие. — Известен брой, да. Има много случаи, в които полицията знае кой е извършителят на престъплението, но няма достатъчно доказателства за обвинението.
— Не го вярвам — отсече Сюзън. — Смятам, че ако се установи със сигурност кой е извършил едно престъпление, винаги може да се намерят доказателства.
— Кой знае?… — промърмори замислено мистър Ентуисъл. — Наистина съвсем не съм уверен, че е така.
— Дали в случая с леля Кора… дали имат поне някаква представа кой може да е?
— Това не мога да ви кажа. Лично на мен не ми е известно. Но те надали биха ми се доверили, пък и е минало твърде малко време. Да не забравяме, че убийството бе извършено едва онзи ден.
— Ясно е какъв тип човек го е сторил — размишляваше на глас Сюзън. — Жесток, бих казала не съвсем нормален… някой току-що уволнен войник или пък бивш затворник. Кой друг би използвал секира?
Мистър Ентуисъл погледна дяволито изпод вдигнатите си вежди и изрецитира тихичко:
— О! — изчерви се от гняв Сюзън. — Леля Кора не живееше с роднини, освен ако имате предвид компаньонката. А и Лизи Бордън е била оправдана. И сега никой не може да твърди със сигурност, че тя е убила баща си и мащехата си.
— Да, куплетчето наистина е клеветническо — съгласи се мистър Ентуисъл.
— Намеквате, че компаньонката го е направила? Кора оставила ли й е нещо?
— Аметистова брошка без особена стойност и няколко скици на рибарски селища, които имат само сантиментална стойност.
— Човек трябва да има мотив, за да извърши убийство — поне ако е с всичкия си.
Мистър Ентуисъл се позасмя:
— Ако съдим от очевидните неща, единствено вие, мила Сюзън, имате мотив.
— Какво, какво? — изведнъж се размърда Грег, сякаш току-що се бе събудил от сън. В очите му светна грозно пламъче. Той не беше вече невзрачната фигура в ъгъла. — Какво общо има с това Сю? Какво имате предвид, като говорите такива неща?
Сюзън го пресече рязко:
— Млъкни, Грег. Мистър Ентуисъл няма нищо предвид…
— Една от моите шегички — извини се мистър Ентуисъл. — Е, малко безвкусна, признавам. Кора е оставила всичко, което притежава, на вас, Сюзън. Но за млада дама, която току-що е наследила неколкостотин хиляди лири, едно наследство на стойност най-много четири-петстотин лири едва ли би могло да бъде мотив за убийство.
— Оставила е парите си на мен? — Сюзън изглеждаше учудена. — Странно! Та тя дори не ме познаваше. Защо ли го е направила, как мислите?
— Мисля, че е дочула слухове за известни… трудности около… вашия брак — отвърна мистър Ентуисъл. Грег, който пак се бе заел с острене го на молива, се намръщи. — А нейният собствен брак е бил свързан с неприятности — така че, предполагам, за нея сте били сродна душа.