Вещицата
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещицата». Краткое содержание книги:
Къде е била досега? Слуховете за лейди Алана — красивата и тайнствена наследница на имението Фионауей кръстосват страната. Излязла от анонимност, тя намира любимото си владение управлявано от опасно привлекателен ангричанин.
Началните изстрели бяха дадени. Иън се представи като човек, който живее тук. Брайс се представи като човек, чието минало е преплетено с Фионауей. До този момент резултатът беше равен. Оглеждайки по-внимателно Брайс, Иън си даде сметка, че са почти връстници, еднакви на ръст и на тегло. Ала този Маклауд щеше да загуби. Както и Алана. Иън щеше да се погрижи това да стане.
По-младият брат прочисти гърлото си доста маниерно.
— Едуин Маклауд, на вашите услуги — обяви той и кимна. Иън също кимна и забеляза, че луничките на Едуин буквално сияят.
— Няма ли да пиете чай с мен? Армстронг, попитай госпожа Бриди дали е направила от своите великолепни кифлички.
Армстронг изпълняваше до съвършенство ролята си на предан прислужник.
— Да, господарю, госпожа Бриди е направила кифлички. Прави ги всеки ден, откакто споменахте, че ги харесвате.
Точка в моя полза, помисли си Иън, докато двамата с Брайс се настаняваха пред камината. Едуин предпочете да крачи неспокойно напред-назад сред столовете и масичките наоколо. Спираше от време на време и потропваше по дървената ламперия — нещо, което се стори крайно неприятно на Иън. Едва ли бе на повече от двадесет и пет години. Липсваше му всякакъв финес. Враг, който издава чувствата си.
Брайс, от своя страна, не демонстрираше нищо освен остра бдителност.
— Веднага след като узнах, че синът на господин Феърчайлд се е появил, пристигнах. В качеството си на владетел на Фионауей и представител на рода Маклауд сметнах за свой дълг да ви посрещна официално.
Брайс опъна крака към огъня и даде възможност на Иън да огледа високите му лъснати до блясък ботуши.
Този тип очевидно наскоро бе посещавал лондонски шивач, защото цялото му облекло бе безупречно и модно.
— Земевладелецът на клана? Наистина ли сте такъв? — Иън успя да вмъкне нотки на изненада. — Мислех, че лейди Алана е земевладелката?
Брайс се опита да се усмихне, но устните му по-скоро се изкривиха.
— Титлата по-подхожда на мъж. — Усмивката му стана злорада. — Колкото и да остане изненадан баща ви от това. Дочух, че е болен. Надявам се да не е сериозно.
Умира, но да бъда проклет, ако го пусна да си отиде, преди по някакъв начин да съм си осигурил мястото тук.
— Съвсем не.
— С него ли ще вечеряме?
Кой ви е канил на вечеря?
— Все още се възстановява след последното посещение на лекаря. Знаете какво изпитание е това. — Иън се наведе напред и облегна лакти на коленете си. Привидно искрено, както само той умееше, продължи: — Срам ме е да си призная, но не разбирам напълно шотландските закони. Бихте ли ми обяснили как така сте земевладелец на Фионауей?
Едуин спря да крачи и се озъби:
— То е толкова престижно, колкото всяка една английска благородническа титла.
— Разбира се, разбира се — съгласи се Иън. — Но все пак лейди Алана е наследила Фионауей.
— Титлата се полага на мъж, а наследник на имението става само пряк потомък на Маклауд. — Брайс си позволи лека триумфална усмивка. — Поне докато не се яви претендент. Или ако прекият потомък наруши някое от правилата, свързани с наследството.
— Правила? — Този път не се наложи Иън да се преструва на объркан. — Не става ли въпрос за закони?
Едуин ентусиазирано се намеси:
— Не. Фионауей е особено имение. Обвързано е с договор, в който се подчертава…
— Опитва се да каже — прекъсна го Брайс умело, — че Фионауей е много старо имение и законите тук отстъпват пред традициите.
Иън изгледа Едуин.
— Това ли искаше да кажеш?
Силна руменина обля страните на по-малкия брат.
— Да. Това.
Лъжеше. Правеше го нескопосано. Оттегли се до камината и забарабани по полицата.
— Значи… — Иън съсредоточи вниманието си върху Едуин, — ако лейди Алана има син, той ще бъде земевладелецът?
Брайс отвърна вместо брат си:
— Онзи клон на семейството има единствено дъщери. — Този път се усмихна самодоволно. — Моят клон пък винаги е раждал синове.
„Аз мога да дам син на Алана.“ Мисълта смая Иън със своята яснота.
— Но това няма значение — продължи Брайс, — защото лейди Алана вече не е сред нас.
— Изглежда доста леко понасяте тази тежка загуба — отбеляза Иън.
Брайс хвана дръжките на стола и се наведе напред.
— След смъртта на леля Кевен семейството ми често гостуваше тук.
— Леля Кевен е майката на Алана? — предположи Иън.
— Да. Прекрасна дама, но не особено мъдра при избора си на съпруг. — Брайс изгледа Иън свирепо, сякаш той бе виновен, и със съдбовен глас обяви: — Омъжи се за англичанин.