Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Чисто удоволствие
Чисто удоволствие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чисто удоволствие

Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:

Призраците могат да бъдат толкова непредсказуеми, а духът на лейди Амелия е сред най-палавите. Точно когато един от нещастните й наследници решава, че може да заживее спокойно, призрачната дама се появява, за да обърка тъмните му планове. Бунтар по душа, Джаксън Грейстоук се опитва да направи хазарта своя професия. Разореният баронет е на път да си строши главата сред вино и жени, ако не е неумолимата лейди Амелия. Току-що слязла от един ирландски кораб, Мойра О’Тел е прекалено разумна, за да вярва в привидения. Но след като попада в имението Грейстоук, тя се сблъсква с безнадеждния чар на Черния Джак, а също и с невероятното му предложение за…
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 129
Перейти на страницу:

— Ще те чакам — гърлено изгука Виктория. — Не закъснявай.

Необяснимо защо, Джак не почувства почти никакъв ентусиазъм от дръзката покана на Виктория. Преди няколко дни щеше да посрещне с жар мисълта за няколко часа в леглото на Виктория. Сега се надяваше да събере достатъчно енергия за събитието.

Играта се оказа успешна и Джак спечели няколкостотин лири. Не можеше да си спомни някога да е имал такъв късмет — едва успяваше да покрие най-насъщните си разноски. Може би не съм роден играч, помисли той, докато прибираше спечеленото. За втори път Джак Грейстоук признаваше, че прекалява с алкохола и хазарта, и сериозно се замисли да се откаже от тях. А тази мисъл го изплаши до смърт. Нещо ставаше с него, и то не му харесваше, никак не му харесваше.

Помисли, че това сигурно е дело на лейди Амелия, докато прибираше пелерината си, и се отправи навън в суровата нощ. От онзи паметен ден, когато семейният призрак реши да го навести, нищо не беше същото. Дали лейди Амелия осъзнаваше колко е късно да го спасява? Вече бе спазарил душата си с дявола.

Реши, че има нужда от чист въздух, и освободи кочияша си. Измина краткото разстояние до дома на Виктория пеша. Освежителният въздух проясни мислите му и той видя нещата такива, каквито са. Имаше нужда от парите на Виктория. И все пак мисълта, тя да стане негова жена го охлади по-ефективно дори от студения нощен въздух Джак не беше сигурен, че вярва в любовта, но мислеше, че в една връзка трябва да има нещо повече от страст. А към Виктория изпитваше само това, макар, трябваше да признае, напоследък дори и това чувство започваше да избледнява.

А какво ли щеше да стане след няколко години брак с нея?

Джак реши, че една женитба няма да го промени. Той пак ще има една-две любовници, ще играе комар, ще пие и ще търси удоволствия на необичайни места. И Виктория ще продължи със сърдечните си афери, след като страстта им се охлади, което несъмнено щеше да стане. Картината не бе никак привлекателна, но Джак не виждаше алтернатива. Имаше отчаяна нужда от пари.

Получи силно главоболие от всички тези мисли и загуби желание да спи с Виктория. Не би било добре и за двамата, ако отиде при нея в това състояние. Като се надяваше, че тя ще му прости неизпълненото обещание, той се обърна и тръгна обратно към Грейстоук.

На следващия ден Мойра се почувства достатъчно добре и слезе да огледа къщата. Облече с помощта на Джили скромната тъмна рокля от шевиот и тръгна от стая в стая. Усети чара и извехтялото великолепие на неподдържаната сграда Някога трябва да е била забележителна, реши Мойра. Все още можеше да стане впечатляваща ако се поднови и възстанови предишната й елегантност. Но това би погълнало доста средства с които Джак не разполагаше.

Джак откри Мойра в приемната. Оглеждаше картините по стената.

— Теб търсех. Как се чувстваш?

— Доста добре, благодаря, сър Джак.

— Наричай ме просто Джак. Титлата ми е доста скромна рядко я използвам. Само Петибоун настоява да ме нарича сър Джак. Мислех да поговорим, за да преценя способността ти да водиш интелигентен разговор на различни теми.

Първият ми урок, така ли, Джак? — рязко попита Мойра, давайки израз на темперамента си.

Той се ухили.

— Не ти липсва чувство за хумор, това е добър знак. Да отидем в кабинета. Там е по-уютно от приемната. Срещнах Джили в коридора и й поръчах да донесе нещо освежаващо.

— Първо ми разкажи за хората от тези портрети. Кои са те?

— Моите прадеди — каза Джак. — Господи, не съм ги разглеждал от години.

— Това трябва да е баща ти — Мойра посочи достолепен мъж, седнал сковано със съсредоточен поглед. — Приличаш на него.

— Почина когато бях на дванадесет години. Майка ми е отдясно.

— Красива е. Имаш нейните очи. Коя е другата дама?

— Лейди Амелия, моя пра-пра-прабаба. Тази къща е била построена за нея.

— Изглежда тъжна.

— Имала е основателни причини. Синът е умрял като пълен пройдоха. Говори се, че тя се появява от време на време тук, като се опитва да спаси онези, които ги заплашва съдбата на сина й.

Мойра ококори очи.

— Виждал ли си я?

— Не вярвам в духове — рязко заяви Джак. — Хайде. Скоро ще ни донесат напитките.

Няколко минути по-късно седяха в кабинета, огрени от топлината на камината. Джили донесе чай и отиде да помага на Петибоун да приготви вечерята.

— За какво ще говорим? — попита Мойра като деликатно отпиваше от чашата Джак внимателно я наблюдаваше, за да оцени маниерите и държанието й на масата. Видяното очевидно го задоволи.

— Трябва да отбележа, че родителите ти добре са те възпитали. Сигурна ли си, че никой от тях не принадлежи към аристокрацията? Не е необичайно жена от висшето общество да се влюби и омъжи за човек, който не е от нейната класа. Или може би баща ти се е оженил за жена от простолюдието.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)