Лице в мрака
- Автор: Уолъс Едгар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лице в мрака». Краткое содержание книги:
— Господин Елтън, сър.
— Добро утро, Елтън!
— Добро утро, Маршълт!
Мартин остави настрана шапката и бастуна си и започна бавно да сваля ръкавиците си. След това придърпа един стол.
— Скоро ви писах и ви помолих да не каните повече жена ми — започна той спокойно. — След това предупреждение тя е била два пъти при вас и това не трябва да се повтаря повече.
— Жена ви бе вчера тук със сестра си. Одри вечеря тук и Дора дойде, за да я вземе…
— Но през вечерта на концерта Одри нали не е била тук? — продължи Елтън с горчив смях.
Маршълт не отговори.
— За този случай няма да успеете да намерите извинение — каза Мартин, като стана и взе бастуна и шапката си. — Вие сте хитрец, Маршълт, наистина тъмен субект, ако не се лъжа особено. Мисля, че няма да е нужно да ви държа подходящите за такива случаи речи и да ви посъветвам, например, че ще е по-хубаво да сте жив милионер, отколкото… нещо друго. Съзаклятниците навярно ще изкажат съболезнованията си на близките ви — почест, каквато няма да ми бъде оказана. Но ще ми е далеч по-приятно да прочета за края на житейския път на други хора, отколкото да играя главната роля в собствения. Довиждане, господин Маршълт!
На вратата се спря.
— Няма нужда да звъните на жена ми сега. Предвидливо изключих нашия апарат, преди да изляза от дома — рече той и му кимна сериозно.
Беше ясен зимен ден и Одри въздъхна облекчено, когато към обяд свърши с дневното преписване и пусна големия тежък плик в пощенската кутия на хотела.
Кой бе този господин Малпас и с какво се занимаваше? С притеснение си помисли за предстоящия разговор, който навярно щеше да приключи с разочарование за нея. Но още повече я тревожеше приятелството, което, изглежда, съществуваше между сестра й и Маршълт. Беше направо отвратена. Въпреки всички причинени злини такова нещо не бе очаквала от Дора. Само като си помислеше за нея, тръпки я побиваха и се опитваше да се насочи към по-малко болезнени размишления. Сега най-накрая й стана съвсем ясно това, което през цялото време бе изпитвала смътно, а именно, че Дора отдавна принадлежеше към друг свят и винаги й е била чужда.
Когато слезе да обядва, портиерът й подаде писмо, което току-що било оставено за нея. Тя разпозна почерка от пръв поглед и прочете, напълно слисана, следните редове:
„Забранявам ви да се виждате с Маршълт. Трябва да отклоните предложението, което ще ви направи днес.