Черният корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният корсар». Краткое содержание книги:
Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват.
Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.
Приятно четене и щастливи плавания с „Мълния“ — кораба на Черния корсар.
— Губернатора ли искате да убиете? — попита нотариусът с колеблив глас.
— Тихо, старче, ако ти е скъп животът — каза Кармо.
Корсарът като че ли не чу ни единия, ни другия. Бе излязъл от стаята, насочвайки се към прозореца на съседния коридор, откъдето можеше да наблюдава цялата уличка.
— Добре се наредихме! — рече Ван Щилер, като се обърна към негъра. — Няма ли нашият приятел Моко някоя идея в главата си, която да ни извади от това невесело положение?… Не се чувствувам много сигурен в тази къща.
— Може би имам една — отвърна негърът.
— Изплюй камъчето — рече Кармо. — Ако идеята ти е осъществима, обещавам ти една прегръдка — аз, който никога не съм прегръщал цветнокож.
— Трябва обаче да изчакаме нощта.
— Засега не бързаме.
— Облечете се като испанци и напуснете спокойно града.
— Е, аз имам вече костюма на нотариуса.
— Не е достатъчно.
— Какво друго да навлека отгоре си?
— Една хубава униформа на мускетар или алебардист. Ако излезете от града облечени в цивилни дрехи, войските, които претърсват полето, няма да закъснеят да ви арестуват.
— Гръм и мълния! Каква чудесна идея! — възхити се Кармо. — Имаш право, Моко. Облечени като войници, на никого няма да му дойде наум да ни спре, особено нощем. Ще ни вземат за патрул и така ще можем да се измъкнем.
— А къде да намерим дрехите? — попита Ван Щилер.
— Къде ли? Ще изкормим няколко войника, които ще съблечем — рече решително Кармо. — Знаеш, че действуваме бързо.
— Не е нужно да се излагате на толкова голяма опасност — рече негърът. — Мене ме познават в града, никой няма да се усъмни, ако отида да купя дрехи, дори и оръжие.
— Мили, черни куме, ти си добър и смел мъж, затова искам братски да те прегърна — отвърна Кармо, като разтвори ръце, за да прегърне негъра, но не му остана време. По стълбите звучно отекна нечие потропване по портата отвън.
— Гръм и мълния! Някой чука на вратата — възкликна Кармо.
В този момент влезе Корсарът и се обърна към нотариуса:
— Вън има човек, който изглежда търси вас.
— Сигурно е някой мой клиент, господине — отвърна пленникът и въздъхна. — Някой клиент, от който бих могъл да изкарам добри пари, докато сега…
— Престани — рече Кармо. — Достатъчно добре се познаваме, дърдорко недин!
Втори удар, по-силен от първия, разтърси вратата, последван от тези думи:
— Отворете, господин нотариус! Няма време за губене.
— Кармо — рече Корсарът, който бе взел бързо решение. — Ако упорствуваме да не отворим, онзи човек може да се усъмни и да помисли, че на стареца е прилошало, след което да повика хората от квартала.
— Какво трябва да направя, коменданте?
— Отворете, вържете здраво онзи досадник и го доведете да прави компания на нотариуса.
Още не беше свършил да говори, когато Кармо се спусна по стълбите, придружен от негъра-великан. По същото време се разнесе и третият удар, който за малко не изкърти вратата, но Кармо побърза да отвори.
— Ех, че сте нетърпелив, господине… — рече.
Един младеж на около двадесет години, елегантно облечен и въоръжен с кама, окачена на колана, нахълта и почна да ругае:
— Така ли трябва да чакат клиентите ви, които бързат? Но, за бога…
Като видя Кармо и негъра, той замлъкна и опули очи, после понечи да направи крачка назад, но вратата хлопна зад него.
— Кои сте вие? — попита.
— Двама слуги на господин нотариуса — отвърна Кармо и подигравателно се поклони.
— Я виж ти! — възкликна младежът. — Изглежда дон Турильо изведнъж е станал богат, за да си позволи лукса да държи двама слуги.
— Да, получи наследство от един негов чичо, починал в Перу — рече Кармо и се засмя.
— Заведете ме веднага при него. Вече бе предупреден, че днес ще се състои бракът ми със сеньорита Кармен де Васконселос. Специално ли трябва да го молим да…
Фразата му бе грубо прекъсната от юмрука на негъра, който неочаквано се стовари между двете му плещи, а с другата ръка запуши устата му. Почти задушен, нещастникът падна на колене и изблещи очи.
— Хайде, по-полека, приятелю — рече Кармо. — Ако го стиснеш още малко, ще го задушиш напълно. Трябва да се научиш да бъдеш по-любезен с клиентите на господин нотариуса.
Младежът, който бе тъй уплашен, че не се сети да окаже каквато и да е съпротива, бе откаран в стаята, обезоръжен, здраво вързан и поставен до нотариуса.
— Готово, капитане — каза Кармо.