Бялата дева
- Автор: Скот Фела
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата дева». Краткое содержание книги:
— Кажи ми, Джеф. Ти какво би направил?
Ян внимателно наблюдаваше приятеля си, а доброто настроение и закачливостта, с които беше започнал, изчезнаха, когато се замисли над въпроса на приятеля си.
— Малко е трудно, Ян. Ако беше мъж, можеше да се справиш с положението, както правеше в миналото. Но тъй като главатарят на клана сега е жена, представа си нямам какво трябва да се направи по въпроса.
— Мама смята, че трябва просто да я оставя на мира да й мине.
— Смяташ ли, че е толкова просто?
— Не знам. Времето ще ни даде отговора, сигурен съм.
Някой влезе в кръчмата и Ян и Джефри замълчаха и погледнаха натам. Човекът беше много развълнуван и вълнението му се предаде и на другите.
— Изглежда е пожар! Зърното!
И Ян и Джефри скочиха на крака в един миг, а дървените пейки едва не се прекатуриха, когато хукнаха към вратата. За минути се бяха качили на конете си и тръгнали към пожара, чието сияние ги водеше в тъмнината, а пушекът се губеше в нощното небе.
Когато пристигнаха, огънят беше вече потушен. Една жена стоеше сред пушека и пепелта и гасеше последните пламъци с плитката си. Беше покрита със сажди от глава до пети и нямаше едно място но тялото й, което да не е черно. Сплъстената й коса висеше, натежала от пепел и мръсотия, а от нея стърчаха цели снопове пшеница.
Колин вдигна поглед и видя, че двама мъже на коне я гледат. Тя се спря и се изкашля да изчисти дробовете си от пушека, който беше вдишала. Когато пожарът беше избухнал, тя беше наредила Дуайт и нейните мъже да си отидат. Сега й се искаше да не беше го правила. Но тя нямаше да бяга. Тя отстояваше територията си и стоеше пред тях в цялото си рошаво величие.
— Какво правиш, девойче?
— На какво ви прилича това, което правя?
Те се бяха приближили достатъчно и Колин можеше да прочете какво беше изписано по лицата им. Те очевидно не бяха очаквали, че тя е толкова наперена. Мина й наум едно предупреждение, че най-добре беше да не се държи така, но тя не му обърна внимание.
— Гасиш ли го, или го разпалваш?
Колин внимателно ги наблюдаваше. По-високият, тъмнокосият мъж продължаваше да мълчи. Тя точно в него беше вперила поглед.
— Аз бих попитала твоите хора, които предизвикаха пожара. Да хвърлиш факла насред житница не е много хитро.
— А ти значи го гасеше.
— Всъщност аз го крадях.
Те определено не бяха очаквали подобно нещо. Но пък и Колин не беше очаквала реакцията на мургавия мъж. Той се засмя, но не за кратко, а продължително и от сърце. Тя си помисли, че може да падне от коня си — така силно се смееше.
Колин изтича до него и сграбчи големия му обут в ботуш крак и го дръпна с все сила. Грамадният мъж се прекатури от коня и тежко се строполи на земята.
— Не обичам да ми се пали житото. Очаквам да ми се плати за всичко. И да кажеш на Блекстоун — да ми се изплати за всичко.
Ян се изправи и хвърли един поглед на спътника си, като се опитваше да не се смее. Той небрежно се приближи до Колин. С цяла глава по-висок от нея, той беше най-широкоплещестият мъж, когото бе виждала. Веселието все още личеше в очите му, но лицето му беше сериозно. Очите му бяха много светли, а чертите на лицето му толкова силно изразени, че изглеждаха сякаш са дялани от камък — всяка една линия се открояваше ясно и отчетливо. Черната му коса беше изтеглена много назад и здраво вързана на тила, тъмна и буйна като нощта. Тя смело разгледа пълната извивка на устните му и й се стори, че й се иска ги докосне.
— Мисля, че е време да се запознаем. Аз съм Ян Блекстоун.
Колин изведнъж замълча и престана да се взира.
— Предполагам, че имам удоволствието да се запозная с Колин Макгрегър. Прав ли съм?
— Уверявам те, Блекстоун, не е удоволствие.
Веселието се върна в погледа му и тя видя игривото пламъче в очите му. Гняв започна да се надига в нея и я заизмъчва чувство за вина, когато разбра, че го беше сметнала за красив.
— Така си и помислих — каза той.
— Какво точно си мислиш? Чудиш се какво да правиш с мен ли? Яд ли те е на мен, Блекстоун?
— Да, яд ме е на тебе. Напоследък ми създаваш доста неприятности.
— И още повече ще ти създам преди всичко да свърши.
— По дяволите, жено. Какво искаш от мене?
Въпросът беше справедлив и Колин искаше да му отговори. Но не беше сигурна дали може…