Гафовете на Арчи
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гафовете на Арчи». Краткое содержание книги:
Но добрият стар тъст упорито отказва да съдейства на зет без пукнат грош. Какво е решил обаче вездесъщият им Създател — ненадминатият П. Г. Удхаус?
— Крадец!
Най-важен беше начинът, по който именитата актриса го произнесе.
Арчи залитна назад, сякаш някой го беше ударил между очите, влетя в стаята си през отворената врата, ритна я с крак и се строполи на леглото. Питър, който беше паднал на пода с плясък, за момент доби изненадан и огорчен вид, но след това, тъй като беше философ по природа, възвърна доброто си настроение и се отправи на лов за мухи под бюрото.
8
Неспокойна нощ за добрия стар Скуифи
Опасността изостря интелекта. По принцип умственият процес у Арчи течеше бавно, спокойно, без припряност, без подскоци и остри завои, като пълноводна река в долното си течение, но сега изведнъж се завъртя на бързи обороти. Той отчаяно огледа стаята. Никога не беше виждал помещение, лишено в такава степен от задоволително укритие. В този миг го осени спасителна идея, която му даваше възможност да откупи свободата си. Всъщност, както и да го погледнеше, планът си беше направо бонбонче.
Питър, който доволно се изтягаше по килима, усети как някой го хваща за онова, което Енциклопедията описва като „разтеглив хранопровод“, и укоризнено погледна нагоре. Миг след това той отново се озова в чантата, а Арчи безшумно се стрелна в банята и започна да дърпа колана на халата си.
Не мина много и очакванията му се материализираха. Нечий юмрук силно задумка по вратата. Прозвуча строг глас. Този път гласът беше мъжки.
— Отворете вратата!
Арчи бързо уви колана на халата около дръжката на чантата, с един скок се озова до прозореца, отвори го, завърза колана за едно парче желязо, което стърчеше от перваза, спусна Питър надолу и отново затвори прозореца. Цялата операция му отне само няколко секунди. Някои генерали са получавали благодарностите на цяла нация за къде по-малка находчивост, проявена на бойното поле.
Арчи отвори вратата. Отвън стоеше съкрушената жена, а до нея джентълмен с глава, чиято форма наподобяваше куршум и с килнато на тила бомбе, в когото Арчи разпозна детектива на хотела.
Детективът също разпозна Арчи и строгото изражение, изписано на лицето му, се смекчи. Той дори се опита да се усмихне предразполагащо — нещо, което рядко му се налагаше да прави. Очевидно си мислеше, за жалост съвсем погрешно, че Арчи, като зет на собственика на хотела, се ползва с влияние пред Върховния вожд, затова реши да действа предпазливо и да не излага на опасност работата си.
— Виж ти, господин Мофам! — рече той с извинителен тон. — Не знаех, че безпокоя точно вас.
— Винаги се радвам да си побъбря с някого — сърдечно заяви Арчи. — Какъв, значи, е проблемът?
— Змията ми! — извика с драматичен глас кралицата на трагедията. — Къде е змията ми?
Арчи погледна детектива. Детективът погледна Арчи.
— Тази дама — каза детективът, като се покашля сухо — мисли, че змията й се намира във вашата стая, господин Мофам.
— Змия?
— Змия, така каза дамата.
— Моята змия! Моят Питър! — гласът на мадам Брудовска трепереше от силни чувства. — Той е тук… тук, в тази стая.
Арчи поклати глава.
— Тук няма никакви змии. Абсолютно никакви! Спомням си, че забелязах това, когато влязох.
— Змията е тук, в тази стая. Този човек я носеше в една чанта. Видях го! Той е крадец!
— Спокойно, госпожо! — започна да протестира детективът. — По-спокойно! Този джентълмен е зет на шефа.
— Не ме интересува кой е! Змията ми е у него. Тук… тук, в тази стая.
— Господин Мофам няма да вземе да краде змии.
— В никакъв случай — заяви Арчи. — Никога през живота си не съм крал змии. Никой от рода Мофам не е крал змии. Това е семейна традиция! Въпреки че един от чичовците ми отглеждаше златни рибки.
— Той е тук! Тук! Моят Питър! — без да обръща внимание на аргументите на защитата припяваше Великата актриса.
Арчи и детективът отново изпълниха ритуала със споглеждането. „Какво да се прави — ще трябва да й влезем в положението!“ — говореха погледите им.
— Разбира се — предложи Арчи, — ако желаете да претърсите стаята, моля. Искам да кажа, входът е свободен. Всички са добре дошли. Доведете дечицата!
— Аз ще претърся стаята! — заяви мадам Брудовска.