Рифовете на космоса
- Автор: Пол Фредерик, Уилямсън Джак
- Серия: the starchild trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рифовете на космоса». Краткое содержание книги:
В същото време зад орбитата на Плутон са открити коралоподобни образования — Рифове — където има органичен живот. Но освен свободомислещите хора Машината също протяга пипалата си натам.
Дали Стивън Рейлънд ще успее да си възвърне паметта и да открие тайната на нереактивния двигател? И кой ще му помогне в неравната борба срещу Машината и нейните марионетки?
Рейлънд беше силно озадачен.
— Нали говорите за някаква опасност?
— Да… В Рифовете се таи ужасна опасност!
— Щом не са пироподите, какво е?
— Свободата.
ПЕТА ГЛАВА
— Полковник Лескюри е много мил, нали? — дърдореше Вера, докато водеше Рейлънд към следващото събеседване. — Много е мил! Ако зависеше от него, рифоплъха не би пострадал…
Тя замълча насред дума. Рейлънд старателно я изгледа в очите.
— Какво е това рифоплъх?
Компаньонката отмести поглед.
— Ето го и кабинета на майор Чатърджи — нервно каза тя и почти го натика през вратата.
Майорът стана да ги посрещне, усмихвайки се жизнерадостно и размахвайки копие от заповедта на Машината към Рейлънд.
— Готови ли сте? Ние сме готови. Имате думата.
— Ще ми трябва моят компютър — отговори Рейлънд. — И нека някой да се запознае с всички разработки по теорията на Хойл, да ги пресее както трябва и да ми даде основните и най-важни сведения.
— Ще ви се дадат трима помощници от секцията на полковник Лескюри. Аз вече съм приготвил двоичния компютър.
— Не ме разбрахте — нетърпеливо каза Стив. — Трябва ми моят компютър. Моят. И той се казва Опорто.
Златните рамки на очилата тревожно трепнаха.
— Опасен? Моля ви, Стив!
— Необходим ми е за работата — упорито повтори Рейлънд. — В заповедта на Машината всичко е казано пределно ясно.
Чатърджи се предаде.
— Добре, добре. Но ще ни трябва и разрешение от генерал Флаймър. Да тръгваме!
Вера ненатрапчиво ги следваше. Първо се качиха с асансьора нагоре, после се спуснаха, вече в друго помещение. Чатърджи тихо почука на вратата.
— Един момент — прозвуча от комуникатора.
След известно време вратата се разтвори. Рейлънд видя стая със сребърни стени и инкрустирани със сребро мебели. От спалнята излезе генералът, дооправяйки сребристият си халат.
— Слушам ви.
Майорът се покашля.
— Сър, Рейлънд твърди, че за работата му е нужен и другия Опасен, Опорто, с който са работили и по-рано.
— Да прави сметките — вметна Стив. — Той е феноменален изчислител. Чудо на природата.
Очите на генерала се срещнаха с неговите.
— Това ще ви помогне ли да разработите нереактивната тяга?
— Ами… вижте — започна Рейлънд. — Все още не съм пристъпил към този проблем. Като начало ще се заемем с теорията на Хойл. Заповедта на Машината…
— Знам каква е заповедта на Машината — процеди генералът и замислено се почеса по носа. — Добре, дай му този човек. Но помнете, Рейлънд, че главното във вашата работа е нереактивната тяга.
— Но, сър… Машината не даде приоритет на този проблем!
— Аз го давам — натърти генералът. — На работа, момче! Дерзай!
Излязоха и майора веднага отиде в кабинета си.
— Генерал Флаймър е много приятен човек, нали? — възхити се Вера, докато отиваха под ръка към асансьора.
Рейлънд дълбоко въздъхна.
— Нещо не се връзва. Генералът живее в невероятен разкош. Всичко той решава, даже тълкува заповедите на Машината… Винаги ли е така?
Момичето не бързаше да отговаря. Чак когато го заведе до вратата на друга стая заговори отново:
— Генерал Флаймър е много приятен човек. Ще видиш, че ще ти хареса. Не се съмнявам, че полковник Готлинг също ще ти хареса.
След тези думи Вера бутна вратата и си отиде.
В последствие се оказа, че да изпиташ симпатия към Готлинг е трудна работа.
Докато Стив докладваше на Машината новото си местопребиваване, полковник Готлинг сърдито натискаше бутона за слизане. Той беше як човек с масивно телосложение и приличащо на череп лице. Рейлънд приключи и полковникът го изведе в коридора.
— Ти ще си следващият — раздразнението личеше в гласа на Готлинг. — Лескюри вече се бори с тая твар, но нищо не излезе. А на мен не ми разрешават да се заема с нея. Така че сега това е твоя работа.
— С коя твар?
— С пространственика. Викат му и рифоплъх. Тоя, дето се движи с нереактивна тяга.
— Полковник, не разбирам за какво говорите — вежливо каза Рейлънд.
Готлинг театрално вдигна поглед към тавана.
— О, Велик План! Какво става тука? Що за дебили започнаха да пращат в Групата с висша важност? Искаш да кажеш, че никога не си чувал за рифоплъховете?
— Думата ми е позната — призна Стивън. — Но, струва ми се, вие употребихте термина „пространственик“?
— Ами че то е едно и също! — полковникът спря и посочи цял ред шкафчета, явно картотека. — Тук е събрано всичко, което знаем за тях — от теглото им в покой до химическия състав на течността, която им служи за кръв. Само едно не знаем — как, по дяволите, летят? И това бих изяснил, ако ми разрешат да поработя върху тази твар!