Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Никой не знаеше точно каква бе причината десет години двамата съпрузи да не си продумат, но след като съпругът й заминал, Катрин поела управлението на ранчото им „Лейзи С“ и го управлявала с твърда ръка. Мъжете, които работеха за нея, подскачаха, когато им кажеше да подскачат. И Ейнджъл разбра защо, след като се срещна с нея. У тази жена имаше нещо, което внушаваше страх и уважение.
Но това, което бе направило онази утрин толкова незабравима за Ейнджъл, бяха двата яркочервени папагала, кацнали на терасата пред къщата, която бе напълно еднаква с тази, която видя сутринта. Папагалите бяха най-необикновеното и смешно нещо, което някога бе виждал. Те се движеха напред и назад по парапета в такъв синхрон, че човек можеше да си помисли, че бе една птица и отражението й в огледалото. На всичко отгоре бълваха поток от ругатни, а Джеси се превиваше от смях. Катрин Стюарт остана невъзмутима, докато Ейнджъл се изчерви поне три пъти пред двете жени. Той никога не си бе представял, че такива птици съществуват, а още по-малко, че могат и да говорят.
Но това бе само едната причина, поради която онзи ден така ясно се бе врязал в паметта му. Другата бе, че той едва не загина през следобеда, натъквайки се на крадци на добитък, които от няколко седмици отмъкнаха говеда от стадото на Рока и Вели. Получи куршум в рамото и щеше да получи още един точно между очите, ако не се бе намесил Колт, полубратът на Джеси, от смъртта го деляха само секунди и той почти видя как спусъкът се придвижва.
Това бе вторият му дълг, към Колт Тъндър, който той бе изплатил наскоро и именно затова се забави пътуването му до Тексас. Колт беше единственият мъж, който Ейнджъл смяташе за истински приятел. Имаше доста мъже, които го наричаха приятел и които искаха да споделят славата му. Ейнджъл просто понякога търпеше присъствието им край себе си. Но с Колт бе нещо съвсем различно. И двамата бяха самотници, верни и точни стрелци, и двамата ги смятаха за чудаци, макар и по различни причини. Колт казваше, че са братя по дух и Ейнджъл бе съгласен с него.
А Катрин Стюарт и нейната майка бяха съседи на Колт. Приятелят му вероятно ги познаваше доста добре. Това бе другата причина, поради която бе принуден да гледа по различен начин на тази жена. Тя беше приятел на негов приятел. По дяволите, предпочиташе да не го знае!
ГЛАВА 7
Каси бе толкова нетърпелива да се отърве от компанията на Ейнджъл, че дори не закара кабриолета зад хамбара, както правеше обикновено, когато се връщаше от града, а спря пред къщата. Емануел, синът на Мария, щеше да дойде и да прибере двуколката, така че тя дори не се погрижи за уморения кон. Единственото й желание бе да се махне по-скоро от неканения си гост.
Обратният път до ранчото й се стори най-дългото пътуване в живота й, макар че разстоянието не бе голямо. Не само присъствието на Ейнджъл я смущаваше. Тя на няколко пъти усети, че той я наблюдаваше, а което бе още по-лошо, тя нямаше ни най-малка представа защо се взираше така в нея, нито пък какво ще направи мъж като него в следващата минута.
Каси бе разумно момиче и много добре разбираше, че е нелепо да го остави да я обърква и смущава по подобен начин. Та той бе тук не да й причинява зло, а да я защитава. Но чувствата й не се влияеха от здравия разум.
Тя скочи от седалката в мига, в който спря кабриолета и почти тичешком се отправи към къщата. Но Ейнджъл направи същото и я настигна, преди да стигне до стълбите.
За втори път през този ден тя едва не се сблъска с него. Гласът му я закова на място.
— Закъде, по дяволите, сте се разбързали, лейди?
Девойката ужасено осъзна, че поведението й го дразни, но се страхуваше, че каквото и да отговори, ще влоши нещата още повече. Отстъпи нерешително назад и го погледна. Видя, че държи пушката й.
— Май я забравихте — рече й той и я подаде.
Последното бе казано с такъв подигравателен тон, сякаш знаеше, че тя се нуждае от оръжието, за да се защитава от него. Лицето й пламна. Господи, държеше се като последна глупачка!
— Съжалявам — смутолеви Каси, искайки да се извини за несъзнателно обидното си поведение. Той сигурно си мислеше, че го смята за някакво чудовище, ако не и по-лошо.
Ала той рязко я прекъсна:
— Вземете я. Може би наистина ще се нуждаете от нея, тъй като скоро ще имате посетители.
Последвалото мълчание бе достатъчно дълго, за да разбере, че е била права и страните й пламнаха още повече. Осъзна, че го е направил нарочно, за да й покаже, че отлично знае какво си мисли за него. Обаче нямаше никакво време да изрази възмущението си. Проследи погледа му и видя, че неколцина конници приближаваха към ранчото.