Родени убийци
- Автор: Тарантино Квентин, Огъст Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Пенчев
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Родени убийци». Краткое содержание книги:
Мики и Малъри Нокс са най-знаменитата любовна двойка извън закона след Бони и Клайд.
Кой може да спре кръвожадното им пътешествие? Къде свършва невинността и кога Демонът навлиза в душата…
Погледът на Мики беше все още замъглен от съня. По-късно Лиз се питаше в каква степен демонстрираното изтощение беше истинско и доколко той се опитваше да открадне време, за да измисли подходящ отговор.
— Ами, нали знаеш, бебчо — започна Мики, като очевидно подбираше думите една по една, — че решихме винаги да оставяме някой, който да разказва всеки път като убием някого?
— Да. И какво от това?
— Ами… Дойде ми на ум, че тази жена може да бъде живо доказателство за нашата любов.
Малъри го погледна недоверчиво.
— Какво може да бъде?
— Да — потвърди Мики и увереността в гласа му нарасна. — Просто искам целият свят да знае, че за нас има и други важни неща освен да убиваме хора. Тази жена ще бъде живо доказателство за нашата вечна и неумираща любов.
Мики погледна, за да провери доколко Малъри е склонна да повярва на изявлението му. Не изглеждаше като да не му вярва напълно, затова той продължи:
— Мислех си, че ако ти кажа, че тя е там, ти ще се стегнеш и няма да се получи естествено.
Малъри обмисли за момент чутото, почти с желание да го повярва.
— Наистина ли?
— Абсолютно, бебчо — каза Мики. — Ако я бяхме убили, никой никога нямаше да разбере.
Малъри се хвърли в прегръдките му, за да получи действено доказателство за думите му.
— Добро бебче — каза Мики и я целуна, носле стана от леглото и се отправи към банята.
Малъри седна на ръба на леглото, погледна към Лиз в клозета и кресна:
— Ти пък какво си зяпнала!
Етикетите все още си стояха залепени на устата на Лиз и дори и да имаше какво да отвърне на изкрещяването, нямаше начин да го стори. Едва ли би могла да бъде приета за източник на каквато и да било заплаха, както си лежеше, свита на кълбо. За нейно най-голямо изумление следващият ход на Малъри беше да си излее душата пред нея.
— Знаеш ги мъжете — не можеш да им се довериш, и това си е, не съм ли права? — попита Малъри, поглеждайки към Лиз за съчувствие. Загубила окончателно ума и дума, Лиз само кимна в знак на съгласие.
— Искам да кажа, през повечето време чувствам Мики като идеалния ми партньор, разбираш ли? Чувствам все едно всичко, дето си го помисли, аз го знам точно какво е. А същото важи с двойна сила и при него. Той сигурно знае всяка мисъл, която ми минава през главата. Откакто срещнах Мики, не ща и да погледна някой друг.
Тя замълча за момент.
— Предполагам, че нещо подобно е с всички жени, разбираш ли?
Лиз кимна.
— Е, и как така се случи да не знам, че те е напъхал в клозета? — каза тя и гневът разкриви лицето й. Лиз се уплаши, че ще я убие. Малъри се изправи и закръстосва из стаята.
— Чудя се дали си е мислил за теб, докато е правил любов с мен. Причернява ми само като ми мине мисълта, че крие от мен. Ние двамата не съществуваме отделно. Ние сме една душа. Мики винаги го повтаря. Един-единствен човек, разделен в две тела. Как е възможно дори когато не бихме могли да бъдем по-близки, когато лежим в прегръдките си, той да ме лъже? Е, може би „лъже“ не е точната дума, но, нали разбираш… да крие нещо от мен.
Малъри грабна една четка и започна да разресва дългите руси кичури на перуката, която вдигна от пода — бяха я захвърлили в спазмите на страстта през нощта. Един от кичурите се беше свил на топка и в раздразнение от напразното си усилие да го разплете, тя го захапа.
— Мики обича русата коса — подхвърли Малъри саркастично. Собствената й коса беше черна като катран, на фитили и рядка — както Малъри я наричаше, „коса на бяло момиче“. — Казва, че перуката му давала усещането, че прави любов едновременно с две.
Внезапно Малъри хвърли кръвожаден поглед към Лиз. Сърцето на жертвата сякаш престана да бие от студа в очите, вперени изучаващо в нея.
— Ти имаш руса коса — каза Малъри, местейки поглед от Лиз към перуката и обратно.
Лиз безмълвно се замоли шумът от душа да спре и Мики да се появи, за да изпълни обещанието си да я остави жива, като свидетел на сексуалните им подвизи. Тя беше готова да се закълне и в Бог, и в Мики, че целият свят ще научи за тях, стига само тази жена да престане да се занимава с нея.
Тя не престана.
Малъри пусна перуката, взе „Магнум“-а и бавно се приближи към клозета.
— И представа си нямам какво е ставало тук преди да дойда — каза тя. — Мики може просто да те е награбил, да те е проснал и да си е свършил работата за пет минути, ако му се е искало.
Лиз чу как изщрака вдигнатият предпазител и се разплака.
— Всеки мъж би го направил. Мики Нокс, мъничкият сладък Мики, е особено добър в тая работа, нали?