Ондин
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ондин». Краткое содержание книги:
Тя сведе бързо глава и се опита да прикрие отчаянието в очите си. Ала Уоруик не й обръщаше внимание, защото слушаше с огромен интерес брат си.
— Дракон е добре — рече Джъстин. — Но докато те нямаше, едва не събори обора. Крайно време му е да се налудува, както трябва.
— Утре ще излезем на разходка по полята и след няколко дни сигурно ще закопнее за спокойствието по време на отсъствието ми.
Джъстин спомена няколко селяни, които имали молби към господаря, и се извини на Ондин, че е принудена да слуша такива неща по време на вечерята. Тя се усмихна и го увери, че чутото много я е заинтересувало. Срещна замисления поглед на мъжа си, но не можа да разбере дали той одобрява държанието й към Джъстин. И двамата сме измамници, каза си горчиво тя. Освен Джейк никой не знае истината за този брак. Уоруик очевидно не възнамеряваше да посвети в тайната дори брат си.
На вратата се почука. Влезе млад мъж, облечен в скромен кафяв панталон и кожена жилетка, каквито носеха конярите в обора. Гарвановочерна коса обрамчваше загорялото от слънцето лице с тъмнозелени очи.
— Клинтън! — посрещна го засмяно Уоруик и се изправи.
— Уоруик! — Новодошлият стисна здраво ръката му и се ухили широко. Ондин го гледаше смаяно. Този Клинтън беше слуга на лорда и въпреки това двамата се поздравиха като приятели.
— Ондин, това е Клинтън, нашият главен коняр — представи го Уоруик. — Клинтън, представям ти лейди Ондин.
Когато младият мъж се поклони пред нея, Ондин откри нещо познато в чертите му, но не можа да си го обясни. Това я обезпокои, но момъкът очевидно не я познаваше и тя сметна страха си за неоснователен.
— Винаги ваш слуга, милейди — промълви почтително Клинтън.
— Искаш ли глътка вино? — попита Джъстин и Ондин отново се учуди на непосредствените отношения между графа, брат му и главния коняр.
— Ако няма да преча…
— Разбира се, че не. Разкажи ми за конете — подкани го нетърпеливо Уоруик. — Но първо изчакай да заведа жена си в покоите ни.
— Но аз… — започна Ондин.
Уоруик вече стоеше зад стола й, за да й помогне да стане.
— Сигурен съм, че си уморена от дългото пътуване — заяви той с тон, който не търпеше възражения. Джъстин и Клинтън скочиха на крака, поклониха се и й пожелаха лека нощ.
Неумолимите пръсти на графа се сключиха около китката на Ондин и тя трябваше да го последва. Двамата минаха през тъмната галерия, където горяха само две свещи. Ондин потрепери, обзета от смътно предчувствие. За да върви в крак с Уоруик, трябваше почти да тича. Той явно нямаше търпение да се отърве от нея.
— Милорд! — възпротиви се меко тя.
Стигнаха до една врата и Уоруик я отвори тържествено. Влязоха в просторен салон с огромна библиотека, заемаща цялата стена, внушително писалище и малък, елегантен шкаф до него. От дясната страна върху красив персийски килим бяха поставени спинет и арфа. Всички свещи бяха запалени. Прислугата беше приготвила грижливо покоите за появата на графската двойка.
— Това са частните ни покои — обясни Уоруик, но не й остави време да се огледа, а веднага я поведе към малката врата в дъното на салона. Прекосиха голяма спалня, в средата на която беше издигнат подиум за леглото. Малко писалище, шкаф и маса за миене допълваха обстановката. На тапетите бяха изобразени малки зелени дракони, завесите на прозорците бяха богато драпирани.
Уоруик не спря и в спалнята. Преведе Ондин през стаичката за обличане, в която имаше бяла емайлирана вана, високо огледало и няколко шкафчета. Отвори следващата врата и обяви:
— Вашите покои, мадам. Тук никой няма да ви смущава.
Ондин разгледа с възхищение елегантните мебели, избрани с много вкус от някоя жена. Балдахинът над леглото беше от най-фин воал, завивките и завесите на прозорците блестяха в сребърносиньо. Гардеробът беше от полирано черешово дърво, легенът за миене и каната бяха украсени със сини цветенца. Пред тоалетната масичка беше поставен крехък, красиво резбован стол. Рамката на огледалото беше разкошна.
— Бельото е в раклата — обясни Уоруик. — Вероятно роклите вече са наредени в стаичката за преобличане. Каната е пълна с вода. Имате ли други желания, милейди?
— Не — отговори тихо Ондин.
— В момента нямаме камериерка, но Лоти би могла да се заеме със задълженията й.
— Съгласна съм.
— Е, добре, щом нямате нужда от нищо…
— Напротив! — прекъсна го твърдо тя.
— Какво желаете?