СИК
- Автор: Стоев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «СИК». Краткое содержание книги:
А всъщност е някакъв вид социален бунт. Опит на младите, знаещи и можещи хора да се докопат до парите на „белите якички“.
Балзак казва, че зад всеки милион стои едно престъпление. Сигурно е знаел какво говори. От времето на неговите романи досега вечността е отброила 0,5 секунди. Нищо не се е променило.
Богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. Шансът на смелите не се различава от този на Робин Худ. Те трябва да се намесят силово в политиката на оядените чиновници, за да вземат част от това, което им се полага.
По някаква случайност имахме късмета да се срещнем от основните участници в тези събития. И ви ги представяме.
— Вижте какво, момчета — казах на двамата си приятели аз. — Не можем да вземем мястото на Поли. Над него е Маджо, над Маджо е Гоцев, а над Гоцев е Дебелия Андро.
— И какво от това? — озъби се Венци.
— Твърде високо са, а на всичко отгоре не ни обичат открай време.
— Хич не ми пука, пък и Поли изобщо не се пази. Влизам и го застрелвам, без да ми мигне окото.
— Нека да го премислим още един път. — успокоих го аз.
— Няма какво да го мислим. Елате да ви покажа автомата. — поведе ни към София Венци и ни вкара в мазата на кооперацията си.
Там си беше подредил истинско стребище. Мишените бяха учебниците на по-малката му сестра. До този момент аз го гледах с насмешка, но той наистина извади един автомат от времето на първата световна война. Наричаше се „Судаев“. Пусна силна музика на касетофона и простреля мишените с удивителна точност. После се обърна към нас:
— Смятам първо да убия някой друг за проба. Така май ще е по-добре.
— Кого? — попитах аз.
— Джоката — отвърна мигновено Венци. Мразеше го още от мига, в който ни беше завел при Гоцев.
— Ще стане голям скандал. Остави!
— Тогава ще гръмна бездомен клошар или циганин от Филиповци. Никой няма дори да ги потърси.
Венци беше най-добрият ми приятел от детството. Напоследък не го виждах често, но смятах, че го познавам добре. А сега виждах съвсем различен човек. Нямах представа какво става с него. Предстоеше ми да го открия.
Глава XIV
През последните месеци Венци очевидно ме избягваше. Виждах редовно колата му пред едно кафене в квартала, но никога не се отбивах. Заведението беше доста силно. Имаше няколко билярдни маси, десетина покер автомата и голяма клиентела. Държеше го един дърт тарикат — селянин от Банкя. Познавах го от дете. Изглеждаше доста представителен на вид с къдравата си коса и добре поддържаното катинарче. Дори внушаваше респект. Без катинарчето обаче веднага заприличваше на мишка и на най-обикновен селски хитрец, какъвто си беше. Кафенето се помещаваше в сутерена на четириетажната му къща. Нагоре изобщо не беше измазана и триста квадрата стояха абсолютно празни. Селският тарикат обитаваше една стаичка зад кухнята на заведението и в общи линии живееше като скот. Любимото му занимание бе да разказва за миналото си и да раздава акъл на по-младите.
— Голям пич бях някога,… баровец, — омагьосваше той Венци. — Питай старите гангстери за Чука!
— Питал съм вече — успокояваше го Венци и двамата вземаха щеките, за да играят билярд.
Без съмнение го правеха майсторски. Това още повече ги сприятели. Освен това Чука черпеше борчетата, които навестяваха кафенето и ги пускаше да играят билярд без пари. Венци пък на свой ред черпеше Чука. Нито една от бригадите не знаеше кой точно охранява обекта. И това беше една от най-тънките хватки на селския хитрец.
— Снощи се видях с този — обясняваше им Чука — Онази вечер се видях с онзи. Утре ще ми дойде на гости еди кой си.
Момчетата бяха млади и му вярваха. Чука наистина не плащаше рекет и постепенно Венци се привърза към него. Дори го защитаваше.
Познавах семейството на Чука много отдавна. Бяха обикновени хорица, без никакви претенции. Затова изключително се изненадах, когато разбрах че се е разделил с жена си. Някой ми спомена, че живеел с младо и доста красиво момиче. Изглеждаше ми невероятно. В първият момент дори не обърнах внимание. Но един ден го видях.
Всъщност минах да навестя Венци. Вече знаех че той кисне денонощно в кафенето. Намерих го на една крайна маса заедно с Чука. По онова време в главата ми нямаше нищо друго освен начини за щавене на всевъзможни тарикати. А в това заведение безспорно имаше много хляб.
— Здрасти, мъжки! — посрещна ме Чука.
— Не ми викай мъжки! Търсиш си белята — отвърнах му аз.
— Защо бе, момче? Идва от мъжкар.
— Нямам намерение да ти обяснявам защо.
— Той ми е приятел — намеси се Венци.
— Много ми пука какъв ти е — срязах го аз. Разговорът очевидно не вървеше, пък и ние двамата с Чука не се харесвахме. Точно когато се канех да го пребия, Венци отново се намеси:
— Що не си стиснем ръцете — предложи той. — Така де я се виж какво голямо момче си — добави угоднически Чука. — И аз бях като теб, но сега за нищо не ставам.
— Ще ти стисна ръката, ако ми кажеш къде си държиш парите — засмях се аз.
Изобщо не очаквах старият тарикат да поеме. Той обаче прие думите ми съвсем насериозно. Огледа се и тихо прошепна:
— В Копенхаген,… само долари и марки.
— Защо пък в Копенхаген? — изненадах се аз.