Пет седмици в балон

— И все пак чудесно сте го измислили, господарю — обади се Джо. — Не е нито трудно, нито уморително — завъртваш крана, и готово.

— Сега сме по-добре — каза ловецът, когато балонът се издигна. — Отражението на слънчевите лъчи върху тоя червен пясък ставаше непоносимо.

— Какви великолепни дървета! — извика Джо. — Макар че е напълно естествено, е прекрасно! Дванайсетина такива дървета стигат за цяла гора.

— Това са баобаби — отвърна доктор Фергюсън. — Вижте, ето един, чийто дънер може да има сто стъпки обиколка. Под същото това дърво може да е загинал французинът Мезан в 1845 година, защото ние се намираме над селото Деже ла Мхора, където той се решил да навлезе сам. Заловен бил от главатаря на тоя край, вързали го за един баобаб и свирепият негър му прерязал бавно сухожилията под звуците на бойната песен, после започнал да реже шията, прекъснал, за да наточи изхабения си нож, и откъснал главата на нещастника, преди да бъде отрязана. Клетият французин бил двадесет и шест годишен!

— Моля да не се спираме по пътя — обади се Джо. — Да се изкачваме, да се изкачваме, господарю, послушайте ме.

— На драго сърце, Джо, още повече че пред нас се издига планината Дутхуми. Ако изчисленията ми са точни, ще прелетим над нея преди седем часа вечерта.

— Няма ли да пътуваме нощем? — запита ловецът.

— Доколкото е възможно, не. Ако бъдем внимателни и предпазливи, можем да пътуваме без никаква опасност и през нощта, но не е достатъчно да прелетим над Африка, трябва да я видим.

Към шест часа и половина вечерта „Виктория“ се намираше пред планината Дутхуми. За да прелети над нея, трябваше да се издигне на повече от три хиляди стъпки и затова докторът само повиши температурата с осемнадесет градуса32. Може да се каже, че той наистина управляваше своя балон с ръка. Кенеди му показваше препятствията, които трябваше да преодолее, и „Виктория“ летеше току над самата планина.

В осем часа тя се спускаше над отвъдния склон, който не беше толкова стръмен. Хвърлиха котвите от коша и едната се удари в клоните на грамаден нопал33 и здраво се залови за тях. Веднага Джо се спусна по въжето и я закачи още по-здраво. Пуснаха му копринената стълба и той бързо се изкачи по нея. Аеростатът висеше почти неподвижен, запазен от източните ветрове.

Вечерята бе приготвена и нашите пътешественици, изгладнели от въздушната си разходка, накърниха чувствително хранителните си припаси.

— Какъв път изминахме днес? — попита Кенеди, като гълташе обезпокоителни залъци.

По местоположението на луната докторът определи къде се намират и погледна превъзходната си карта, която му служеше за пътеводител. Тя беше от атласа „Най-новите открития в Африка“, издаден в Гота от неговия учен приятел Петерман, който сам му го беше изпратил.