След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
— Не мисля, че това някога ще се случи, скъпи. Оукли надминава и най-смелите ми очаквания.
— Значи да съм благодарен на плантацията — измърмори Джеф, с което разсмя всички.
Раелин се облегна в креслото си и отпи мъничко чай, като през това време погледът й случайно се насочи към коридора. Тъкмо в този миг там се появи млада бременна жена, не повече от шестнадесет годишна. Ръцете на Раелин моментално се разтрепериха. Момичето беше дребничко и много симпатично, с яркоруса коса. Щом зърна Раелин, бледосините й очи се присвиха заплашително. Раелин успя да запази самообладание. Очите на момичето се отвърнаха от нея и с доста по-нежен поглед се спряха върху Джеф.
— Здравей, Нел — поздрави я сдържано той и лекичко й кимна.
Тя повдигна разтрепераната си брадичка, сякаш хладният му тон я бе наранил дълбоко. За миг изглеждаше така, сякаш едва сдържа сълзите си. После прикова навлажнените си очи в Раелин, която стоеше като вкаменена на мястото си. Момичето погали издутия си корем с едничката цел да напомни на другата жена за своето състояние, после успя да се усмихне с пресилено, но зле изиграно самодоволство.
Елизабет проследи втренчения поглед на Раелин, явно заинтригувана от поведението на двете жени.
— Какво има, Нел?
Момичето се сепна и я погледна, сякаш се отърси от унеса си.
— Няма нищо, госпожо Далтън — сподавено продума тя. — Просто ми се стори, че чух познати гласове, но явно съм сгрешила.
С един последен злобен поглед към Раелин Нел се върна в своето отделение и тихичко затвори вратата.
— Страшно неприятно ми е, че е време да тръгваме и да се разделим с такава приятна компания, Фаръл, но двамата с жена ми трябва да накупим още някои неща — заяви Джеф и като остави чашата кафе, стисна лекичко ръката на Раелин. Тя все още седеше като зашеметена, а страните й бяха необикновено бледи. Не му беше трудно да си представи как се чувства в момента. Как се чуди дали наистина той е бащата на бебето на Нел. След онова, което двамата бяха преживели сутринта, срещата с момичето несъмнено бе върнала мрачните опасения в съзнанието й. — Май е време да се заемем и с останалите неща.
— Ще ни отделите ли още мъничко от времето си, господин Бърмингам? — помоли го Елизабет. — Преди да тръгнете, бих желала да взема мярка на съпругата ви.
Джеф разбираше, че това наистина е наложително, затова отстъпи.
— Разбира се, Елизабет. Балната рокля за Раелин е най-важната ни задача за днес. Просто си помислих, че на жена ми ще й е приятно да поразгледа по-хубавите магазинчета в Чарлстън.
Фаръл се приближи до Джеф, който се бе отдал на удоволствието да наблюдава възторжено жена си. Когато вратата се затвори зад гърба й, моделиерът най-сетне бе удостоен с пълното му внимание.
— Няма защо да се тревожиш, че Нел може да повреди роклята на Раелин. Елизабет ще поговори с нея. Тя се разбира чудесно с младите жени, които работят тук, а и много се старае да ги вразумява, щом се наложи. Обикновено те в крайна сметка осъзнават грешките си и стават по-разумни. Помолих Елизабет да поговори с Нел и да й помогне да се примири с факта, че вече си женен. Лично аз вярвам, че момичето е извадило голям късмет да работи с шеф като Елизабет. Все пак, колкото и да им съчувства, моята помощница държи шивачките да се съобразяват с правилата в нашия магазин. А за поведението й вън оттук не мога да ти дам никаква гаранция.
— Ти, приятелю, си голям късметлия, че Елизабет работи за теб — увери го Джеф и бавно разтегна устни в широка усмивка. И трябва да се замислиш какво ще те сполети, ако някога Елизабет реши да приеме брачните предложения на някой господин.
При тази мисъл Фаръл, изглежда, направо се ужаси.
— Дори не споменавай подобно нещо, Джефри! Направо ще бъда съсипан!
— В такъв случай те съветвам да се замислиш как би могъл да задържиш талантливата си помощница под своето крило, старче. Кой знае кога ще се появи някой красив и галантен кавалер, който ще й завърти главата и ще ти я отмъкне?
Веждите на Фаръл се сключиха над заплашително втренчените му очи.
— Би трябвало някой да ти затъкне парцал в устата, Джефри, момчето ми, и ми се струва, че именно аз ще бъда този някой.
Като отметна глава назад, Джефри гръмогласно се разсмя. Изглежда, забележката му беше улучила право целта.
4
По природа Джеф беше щедър човек, а сега бе особено склонен да поглези младата си съпруга. В стремежа си да отбележи с нещо изключително този специален за двама им ден, той поведе Раелин към малко бижутерско магазинче, но щом стигнаха до входа му, тя с усмивка му отказа и го затегли в обратната посока.