Фарс или никога вече самота
- Автор: Воннегут Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фарс или никога вече самота». Краткое содержание книги:
В Китайската народна република в този момент тайно се работи за създаване на милиони гении. Това става, като се обучават двама или малки групи от специалисти, работещи в една област и допълващи се в телепатично отношение, които да мислят като един мозък. Всеки член от тези колективни мозъци ще бъде равен примерно на сър Исак Нютон или на Уилям Шекспир.
Щях да забравя — далеч преди времето, когато станах президент на САЩ, китайците така бяха започнали да комбинират тези мозъци, че в резултат на това се получиха омайващи интелекти, пред които дори самата Вселена бе принудена да заяви: „Очакваме вашите указания. Вие можете да бъдете всичко, което пожелаете. Аз ще бъда онова, което вие решите, че трябва да бъда.“
Але-хоп!
Научих за плана на китайците много след смъртта на Илайза и след като отдавна бях загубил властта си като президент на САЩ. Със знанията, които имах тогава, не можех да направя нищо.
Има обаче едно нещо, което много ме забавлява — казаха ми, че бедната западна цивилизация е подхвърлила на китайците идеята за събиране и създаване на такива изкуствени гении. Това е станало по време на Втората световна война, когато американски и европейски учени събрали главите сй и умували заедно с еднаединствена цел — откриване и създаване на атомната бомба.
Але-хоп!
Глава седемнадесета
Отначало бедните ни родители вярваха, че сме идиоти. Правеха всичко възможно да свикнат с тази мисъл. След това повярваха, че сме гении. И това се помъчиха да преглътнат. Накрая Им казаха, че сме най-обикновени, доста тъпи и отегчителни и те отново започнаха да се нагаждат.
Аз и Илайза тайно ги наблюдавахме как отправят отчаяни и объркани молби за помощ. Не можеха да скрият удивлението си пред д-р Кординър, че всички ни .смятат за тъпи а ние изведнъж започваме да разговаряме академично по много проблеми на различни езици.
Д-р Кординър притежаваше бърз и остър като бръснач ум и веднага ги осведоми:
— Светът е пълен с хора, които са много изкусни в създаване на впечатление, че са по-умни, отколкото са в действителност. Те ни заплитат и омайват с факти, цитати, чужди езици и т. н., докато всъщност не знаят почти нищо за полезното в живота и как истински да се живее. Моята цел е да откривам тези хора и да защищавам обществото от тях, както и самите тях от собствената им личност.
Дъщеря ви Илайза е типичен пример за това — може да ви изнесе цяла лекция по икономика, астрономия, музика и какво ли не, а не може да чете и пише, нито някога ще се научи.
Тя ги утеши, че нашият случай не е съвсем Трагичен, защото нямаме намерение да се занимаваме с нещо голямо.
— Те почти нямат амбиции и по тази причина животът не може да ги разочарова. Единственото им желание е да живеят както досега и това положение да продължи вечно, което, разбира се, е невъзможно.
Баща ми кимна унило: „Вие казахте, че момчето е по-умно от двамата, нали?“
— Да, що се отнася до това, че може да чете и пише. Все пак той не е такъв безнадежден случай като сестра си. Когато не е с нея, мълчи като пън.
Мисля, че ако го изпратите в някое специално училище, където не се преподава академично и изискванията към държанието на учениците не са много високи, той ще се научи да се оправя сам.
— Какво да направи? — не разбра баща ми.
— Да се оправя сам — повтори д-р Кордннър.
В този момент трябваше да пробием стената и да нахълтаме в библиотеката всред облаци от мазилка и летви, като че ли нещо е избухнало.
Бяхме обаче достатъчно умни да разберем, че възможността да подслушваме свободно е едно от малкото преимущества, които ни оставаха. Затова внимателно се върнахме в спалнята, после шумно изскочихме в коридора, тичешком слязохме по предната стълба и през фоайето влязохме в библиотеката. С нас ставаше нещо, което не се бе случвало никога преди — и двамата ридаехме.
Заявихме, че ако някой се опита да ни раздели, ще се самоубием.
Д-р Кординър ни се изсмя. После каза на родителите ни, че имало в нейните тестове няколко въпроса, с които се цели да се открият склонности към самоубийство. „Давам ви пълна гаранция, че самоубийството е последното нещо, което тия двамата ще направят.“
Това, че го каза така весело, бе груба тактическа грешка от нейна страна. Думите й накараха майка ни да подскочи. Атмосферата в стаята се нажежи, тъй като в този миг тя бе престанала да бъде слабата, учтива и доверчива кукла.
Отначало не каза нищо, но бе загубила човешки образ, в най-добрия смисъл на думата обаче. Внезапно се бе превърнала в свита за скок пантера, готова да прегризе гърлата на всички детски специалисти, за да защити своите малки.