Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
Фред поема дълбоко дъх и хуква по улицата. Стига до пресечката с „Мариан“ и помахва на Дийк Първис. Съседът му е излязъл по халат и чехли да прибере дневната доза апокалиптична сензационност, поднесена от Уендъл Грийн. После свива по „Авалон“ и позабързва крачка — плюе си на петите, образно казано.
„Джуди, Джуди, Джуди“ — повтаря мислено, имитирайки Кари Грант (отдавна изтъркана шегичка между него и дамата на сърцето му).
Първо, бълнува насън. И очите й тревожно се стрелкат насам-натам. Да не забравяме как (едва преди три дни), като я последва в кухнята, нея я нямаше — изведнъж се оказа, че била зад него и тъкмо слизала по стълбите. Не е важно как го постигна а защо го направи: защо се шмугна по външното стълбище за да слезе с гръм и трясък по вътрешното (сигурно така е станало — Фред не намираше друго обяснение на случката). На всичкото отгоре непрестанно хапе устни и протяга език към носа си. Той знае какво означава всичко това — Джуди се държи така, сякаш е обезумяла от паника. Всичко започна още преди убийството на Ейми Сейнт Пиер, тъй че причината не е Рибаря — във всеки случай не е единствената причина.
Но проблемът не се изчерпва с това. Само преди няколко седмици Фред би казал, че жена му не знае що е страх. Висока е едва метър и петдесет и пет („Ех, какво си ми дребосъче!“ — възкликна баба му, когато Фред представи бъдещата си съпруга на семейството си), но има лъвско сърце и е неумолима като викинг. И това не са само приказки, суперлативи или поетически волности, а голата истина; именно разликата между онова, в което никога не се бе съмнявал, и онова, което наблюдава сега, го тревожи най-много.
От „Авалон“ завива по „Камелот“ и пресича кръстовището, без да се огледа; днес неволно тича много по-бързо от обичайното — буквално спринтира. Припомня си една случка от времето, когато току-що бе започнал да излиза с Джуди.
Както винаги отидоха в „Чоклит Уочбанд“, но по-рано от обикновено, защото свиреше един джаз квартет, който се оказа много добър. Като си припомняше случката, Фред си даваше сметка, че въобще не бяха слушали изпълнението — почти през цялото време се бе оплаквал на Джуди как не се чувства никак на място в Колежа по селско стопанство (съкратено „МУ-У“, както се гавреха снобите от хуманитарните факултети) и как никак не му допада негласното мнение в семейството, че като завърши, ще се върне право вкъщи да помага на Фил да управлява семейната ферма във Френч Ландинг. Направо му прилошаваше от мисълта да прекара целия си живот впрегнат в един хомот с Фил.
— А ти какво искаш да правиш? — попита Джуди. Преплетените им длани лежаха върху масата край стъкления буркан, в който гореше свещ, а квартетът на сцената свиреше нежно, мелодично парче със заглавие „Можеш да разчиташ на мен“.
— Не съм наясно — отвърна той, — но знаеш ли какво, Джуд, смятам, че трябва да уча търговия, не в МУ-У. Сто пъти по ме бива да продавам, отколкото да ора.
— Защо не се прехвърлиш?
— Защото близките ми смятат…
— Зарежи близките, Фред, няма да ти живеят живота! „Лесно ти е да говориш“ — рече си тогава, но на връщане към университета се случи нещо изумително, което напълно противоречеше на схващанията му за живота, и то до такава степен, че тринайсет години по-късно с удивление продължаваше да си спомня случката.
Бяха погълнати в разговор за личното и съвместното им бъдеще („Не ми тежи да бъда съпруга на фермер — отсече Джуди, — стига мъжът ми искрено да желае да върши именно това.“). Не забелязваха нищо. Беше им все едно къде отиват — краката ги водеха сами. Изведнъж разговорът им бе прекъснат от скърцане на спирачки й оглушителен метален трясък — намираха се на кръстовището на Стейт Стрийт с Горам Стрийт. Огледаха се и забелязаха додж и остарял Форд комби, които току-що се бяха сблъскали.
От форда, чийто водач очевидно беше пренебрегнал знака „СТОП“ на Горам Стрийт, слезе мъж на средна възраст с кафяв костюм също на средна възраст. Човекът бе уплашен и потресен, при това с пълно право — от пикапа изскочи як младеж, който заплашително закрачи към по-възрастния мъж (Фред съвсем ясно помнеше как коремчето му провисваше над колана на джинсите) с манивела в ръка.