Сън в лятна нощ

        Видях я преди час отвъд гората

        за урода си дарове да дири,

        и смъмрих я, че бе дошла дотам,

        със цветове уханни да венчава

        сплъстеното му дългоухо теме —

        такъв позор, че капките роса

        по техните венчета бяха сякаш

        не бисери от източни морета,

        а сълзи, със които те горките

        оплакваха злочестата си участ.

        Когато нагълчах я до насита

        и чух я за пощада да ме моли,

        поисках й индусчето. Веднага

        тя прати своите феи да го вземат

        и заведат във моите покои.

        В отплата с таз тревица на Диана

        аз погледа й ще освободя

        от странната магарешка заблуда.

        А ти, мой Пък, стори от тоз любовник

        да падне дългоухата глава,

        така че той, пробудил се със всички,

        спокойно да се върне във Атина

        и да си спомня тези случки нощни

        като измислици на странен сън!

        Но нека със Титания започнем.