Убиецът в зелената гора

Корбет не обърна внимание на кикота.

— Пипал ли е някой тялото?

— Не, разбира се.

— Добре — каза Корбет. — Погледнете колана му.

— За Бога! — нетърпеливо извика Бренууд. Корбет почука с пръсти по колана на Льокроа.

— Забелязвате ли, че краят, който влиза в катарамата, е от лявата страна?

— Е, и?

— Льокроа е бил левак. Открих го по-рано, когато оглеждах трупа. Коланът би трябвало да е наобратно — този край да виси отдясно.

— Бил е толкова пиян — промърмори Нейлър, — че е цяло чудо как изобщо е успял да го закопчее.

Корбет сви рамене.

— Мислих за това и си спомних нещо друго. Виждате ли как се закопчава този колан? — Той внимателно го разкопча и го вдигна. — Всички дупки освен една са здрави, защото никога не са били използвани. Коланът е много лична вещ. Закопчаваме го по един и същ начин всеки ден — освен, разбира се, когато надебелеем. — Корбет показа една дупка, доста по-високо от онази, която Льокроа обичайно беше използвал. — Виждате ли как е разкъсана тази дупка? По бялата кожа отдолу личи, че това е станало съвсем скоро — той остави колана и се изправи. — Питам ви: защо Льокроа си е закопчал колана наопаки? И второ, видяхме дупката, която е използвал редовно — защо тази, която е доста по-нагоре от нея, е разкъсана?

Всички го гледаха и мълчаха — Сър Питър с отворена уста; Нейлър премигваше, сякаш не можеше да разбере думите на Корбет. Брат Томас гледаше очаквателно, а в очите на Ротбьоф проблесна разбиране.

— Според мен — заключи Корбет — този колан е бил свален от Льокроа и използван, за да пристегне нещо. Затова е била направена втората дупка. Смятам, че е бил увит около самия Льокроа, след като е умрял. Или е по-добре да кажа, след като е бил убит? — Корбет коленичи още веднъж до трупа и дръпна ръкавите на излинялата му роба. — Нека предположим, че Льокроа е бил убит. Някой го е довел тук или го е открил мъртвопиян. Льокроа не беше измежду най-умните Божии създания, мир на душата му, и често дори без да пие вино, е заспивал дълбоко. А след като е изпил толкова, съмнявам се, че е помнел и собственото си име. Така че — заключи Корбет, — щом Льокроа се е напил, убиецът е свалил колана му и го е пристегнал около него, за да обездвижи ръцете му. — Корбет взе колана и внимателно го уви около трупа, а после го закопча така, че ръцете на убития бяха здраво притиснати към тялото.

Ранулф чу одобрителен шепот и се усмихна вътрешно. Най-после старият господар „Кисела физиономия“ им беше показал, че не е глупак, защото коланът беше пристегнат точно на дупката, която беше разкъсана наскоро.

— Разбирате ли ме? — Корбет се огледа. В светлината на факлата видя, че всички кимнаха с напрегнати и съсредоточени лица. — Вижте — повтори той, — сега коланът е пристегнат около ръцете му. После убиецът е взел пияния Льокроа, принудил го е да се качи на онзи сандък, нахлузил е примката на шията му и е ритнал сандъка, оставяйки го да се задуши. Когато бях тук първия път, се сетих за тази възможност и внимателно прегледах китките му. — Корбет разкопча колана и дръпна ръкавите на робата нагоре, разкривайки големи синини точно под лактите.