Митично подвеждане

За щастие върху нашия И-скачач имаше отметка за Тупания, макар да се оказа, че Аахз трябва да я потърси малко.

Аз исках да отидем въоръжени до зъби, но учителят наложи вето на плана ми. При кръстосания разпит бях принуден да призная, че в това измерение не съм видял друг, освен градските стражи, открито да носи оръжие, и така въпросът бе изчерпан. Дойдеше ли до метални предмети, моята способност да преобразявам нещата силно намаляваше, а пък мечовете и ножовете биха ни направили да изглеждаме ужасно подозрителни, щом тръгнем по улиците. Както посочи Аахз, единственият път, когато човек не желае да запаше оръжие, е, ако има по-голяма вероятност то да те вкара в беля, отколкото да те изкара от нея.

Мразя случаите, в които Аахз говори разумно.

Нейсе, изключим ли няколко дребни свади и диспути, нашето заминаване от Буна и последващото ни пристигане на Тупания мина гладко, без събития. Сещайки се за онова време, проумявам, че за известен период това е било последното нещо, дето е вървяло както трябва.

— Ей, момче — възкликна менторът, озъртайки се нетърпеливо наоколо, — къде отиваме?

— Не знам — признах си, като пробягах с поглед по хоризонта.

Аахз се начумери.

— Чакай сега да се разберем с теб по-бавничко — въздъхна той. — Ти си бил тука преди, а аз — не. В момента даже твоят ограничен мозък би трябвало да схване, че това те прави логичният водач. Загря ли?

— Но аз не съм бил тук по-рано — изпротестирах. — Не тук! Когато пристигнахме с Танда, се озовахме в един парк в Та-хоу!

При този диалог Аахз и аз стояхме насред кален път, заобиколен от леко нагънати ливади и пръснати на места много странни дървета. Не се виждаше дори барака, да не говорим за бумтящия метрополис, който бях посетил. Нищо подобно.

— Не ми казвай: „Остави ме да се сетя“ — рече люспестият, като затвори очи, сякаш го заболя. — Първия път вашия транспорт насам го е уреждала Тананда, нали?

— Точно така — кимнах. — Ти ме накара да обещая, че ще държа И-скачача, настроен за Буна, и…