Гладиаторите на Есмералда

По време на Сатурналията, ми каза Дрейза, се провеждат увеселения, паради, шествия, спортни състезания, състезания по танци и всякакви такива, а също имало и някакъв обичай, наречен Прехвърляне на точката.

Точката е малък цилиндър от месинг с червена топка отстрани. Вътре в него има малка, но мощна бомбичка, достатъчно мощна, та да убие всеки в радиус от трийсетина сантиметра. Тази бомба е заредена и подготвена да бъде взривена от вътрешен часовников механизъм. Но никой не знае кога точно ще избухне. В някой момент по време на Сатурналията — това е всичко, което се знае.

Но какво мислиш правят, Алън, стига да можеш да го повярваш — те си предават тази Точка от ръка на ръка подобно на руска рулетка, само че с бомба, а не с револвер. Човек показва какъв смелчага е, като задържи Точката за малко, преди да я предаде на някой друг. Туристите не са длъжни да поемат Точката, но много от тях въпреки това го правят. Предполагам, че приличат на онези чужденци, които по едно време тичали с биковете по улиците на Памплона, описани от Хемингуей.

Вчера се видях с Нора. Изглежда чудесно. Живее в живописно кварталче до центъра на града. Ще отседна при нея за известно време, докато си наема нещо самостоятелно. Улиците в нейния квартал са тесни и криви и движението на превозни средства е забранено. Това място изглежда толкова старо с тия каменни сгради, разположени под странни ъгли една спрямо друга, че съвсем забравяш, че те въобще не са стари. По-голямата част от града е била построена през последните седемдесет години.

Тук ми харесва. Харесва ми как това градче се вие, лъкатуши и простира. Винаги има нещо интересно, което да се види. Това е едно щастливо място и подобни думи звучат странно по отношение на град, обречен на смъртта, но е така.