Царството на Хаоса [bg]

Никаква реакция. Отидох там и започнах да се оглеждам.

— Станало ли е нещо?

— Конят ми е изчезнал.

— Възможно ли е да се е измъкнал навън?

— Сигурно. Макар да мислех, че Звездин има повече мозък.

Приближих се до входа на пещерата, но не можах да видя нищо. За секунди се измокрих почти до кости. Върнах се до мястото си край лявата стена.

— На мен ми се вижда като съвсем обикновена буря — отбелязах. — Понякога в планините стихиите са по-силни.

— Може би познаваш тези места по-добре от мен?

— Не, само минавам оттук… и не е зле вече да продължа пътя си.

Докоснах Рубина. Мислено се устремих към него, влязох вътре, после се разпрострях навън и нагоре. Почувствах бурята около мен и й наредих да спре с червени пулсации от енергия, туптящи в синхрон със сърцето ми. След това се облегнах назад, извадих още една клечка и пак си запалих лулата. На силите, които бях насочил, щеше да им е необходимо време, за да овладеят толкова голяма буря.

— Няма да продължи още дълго — заявих аз.

— Откъде си толкова сигурен?

— Привилегирована информация.

Мъжът се засмя.

— Според някои версии, така трябва да започне свършекът на света… със странна буря, която идва от север.

— Вярно е — съгласих се аз. — Точно такъв е случаят. Ала няма защо да се безпокоиш. Скоро всичко ще приключи, по един или по друг начин.

— Този камък на гърдите ти… от него струи светлина.

— Да.

— Ти се пошегува, че това е краят на света… нали?

— Не.

— Караш ме да мисля за онзи пасаж от Свещената книга: Архангел Коруин ще мине пред бурята, а на гърдите му ще грее светлина… Ти не се казваш Коруин, нали?

— Как продължава нататък?

— …На въпроса накъде се е запътил, той ще отговори: „Към края на света“, където отива без да знае какъв враг ще му помогне срещу друг враг, нито кого ще докосне Рога.

— Това ли е всичко?

— Всичко, което се казва за архангел Коруин.

— И преди съм се сблъсквал с подобни трудности при свещените книги. Загатват достатъчно, за да те заинтригуват, но никога толкова, че в момента да имаш някаква полза от тях. Като че ли авторите им се забавляват с даване на фалшиви надежди. Един враг ще се противопостави на друг? Рога? Аз се предавам.

— А ти накъде си се запътил?

— Няма да е далече, ако не си намеря коня.

Върнах се при входа на пещерата. Бурята отслабваше, зад облаците на запад проблясваше нещо като луна, а още една прозираше зад облаците на изток. Огледах пътя и в двете посоки, след това обходих с поглед и равнината в ниското. Никъде не се забелязваха никакви коне. Обърнах се пак към пещерата. Точно в този миг, обаче, чух далече под мен изцвилването на Звездин.

Извиках на непознатия в пещерата:

— Трябва да тръгвам. Можеш да задържиш одеялото.

Не знам дали той отговори нещо, защото веднага изскочих сред ръмящия дъжд и се втурнах надолу по склона. Отново използвах Рубина и дъждът престана, заменен от мъгла.