Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— Колко мило от твоя страна да си направиш целия този труд, само за да ми покажеш къде си бил миналата нощ! Или ме доведе тук просто за да закусим? Ако е така, каква чудесна изненада!
Присвитите му очи изглеждаха по-тъмни от обикновено, но той я дари само с бегла усмивка, в която проблясваше едва доловим сарказъм.
— Touche, сладка моя! — меко рече той. — Виждам, че си се научила да се браниш с потопени в мед стрели, вместо да даваш воля на хапливия си език. Ако показваш по-често тази страна от характера си, това може да допринесе за подобряване на отношенията ни.
Тя му отвърна с усмивка, придала й вид на тигрица — по-скоро леко повдигане на горната устна, разкриваща ред бели зъби.
— Колко хубаво, че все пак по някакъв начин ти доставям удоволствие! Трябва ли да прибавя и „господарю мой“, както правят жените от Изтока? А що се отнася до… отношенията между нас… какво имаше предвид, Стив? Обясни ми отново каква е моята роля — може би на покорна съпруга? Майка? Робиня? Проявяваща разбиране пренебрегвана любовница може би?
Само по изопването на мускулите на лицето и внезапното замръзване на устните му можеше да се отгатне колко ядосан бе Стив. Той вдигна мълчалив тост, преди да изпразни чашата си и отново да я напълни с шампанско.
Замълча, защото не знаеше какво да отвърне. Бе вбесен от това, че тя отказваше да се предаде. И което бе още по-лошо — Джини бе успяла да запази спокойствие, предизвиквайки го да разкъса дрехите й и да я обладае, както толкова много пъти в миналото. По дяволите търпението, което си бе наложил през всичките тези месеци, откакто бяха женени! Тя го бе изоставила, заминавайки за Европа, за да флиртува с някогашните си ухажори и да прибави нови към колекцията си. И дори не си бе направила труда да го уведоми, че той е бащата на близнаците, които бе родила… ако наистина той бе бащата. Проклета да е! Нямаше право да се държи толкова непредсказуемо и предизвикателно. Заслужаваше да бъде поставена на мястото й или — както сама саркастично се бе изразила — да й даде да разбере каква е нейната „роля“.
Стив я погледна заплашително. Изпитваше желание да стори онова, към което го подтикваха слабините му, без да се безпокои за извинения. Пръскащите гневни искри зелени очи се взираха в неговите, като че тя наистина го предизвикваше… Може би наистина го предизвикваше, малката лисичка!
Спаси я пристигането на закуската — стриди, франзелки, които все още изпускаха пара, масло, изглеждащо така, сякаш бе бито същата сутрин и каничка с мед. Миризмата на кафе бе божествена.
— Колко уютно! — рече Джини, сядайки на масата и обслужвайки се сама, без да го погледне. Имаше чувството, че Стив изпитва желание да я изяде за закуска. — Винаги ли, когато посещаваш това… място се радваш на такова кралско посрещане? Хайде, седни и хапни… изнервяш ме, крачейки наоколо като звяр в клетка! В края на краищата сам поръча това пиршество.
Джини с облекчение го видя да придърпва стола и да сяда срещу нея, въртейки между пръстите си столчето на чашата с шампанско, без да престане да я изучава с лениво присвитите си очи. От няколко минути не бе отронил нито дума. За какво ли мислеше? Какво възнамеряваше да прави? Джини се почувства като обречена жертва на някакъв мускулест хищник. А Стив я дебнеше… ето какво правеше той! Опитваше се да я улови неподготвена… добре тогава, тя щеше да атакува първа.
— Често ли посещаваш подобни места, Стив? Винаги съм се чудела защо мъже, които са… доста привлекателни за жените, се ползват от ласките на… уличници. М-м-м, тези стриди наистина са превъзходни! Вярно ли е, че са смятани за…
— Джини! — Равният му глас я прекъсна по средата на думата. — Тъй като не си мъж, това не е нещо, което би могла да разбереш. А точно тази… хм… къща случайно е моя. Спечелих я на покер миналата нощ, когато нашият общ познат господин Бишоп, който много рядко губи, ми позволи да спечеля този залог.
Джини стоеше като ударена от гръм и за малко не се задави с една от стридите.
— Господин Бишоп? Искаш да кажеш, че той е тук, в Ню Орлиънс? Той извини ли се за това, че толкова закъсня да се намеси? Защото ако Роналдо и Миси не бяха заблудили войниците и хората на шерифа, отдавна вече и двамата да не сме сред живите!
— Сигурен съм, че господин Бишоп щеше да съжалява, а навярно и да подаде оставка. Джим е изключително практичен човек. — Скръстил дългите си нозе, Стив се облегна назад в стола си, забелязвайки с горчива ирония внезапното й слисване.