Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

За да съм по-убедителен, предлагам да разгледаме един пример. Да допуснем, че някой притежава много силни характеристики, които биха могли да му позволят да стане прочут учен, музикант, писател, художник, артист и др. Но вместо да положи усилия и да развие в себе си който и да било от дадените таланти, той всеки ден припечелва (дори като студент) и активно търси връзки и познанства, които му дават шанс да си намери подходяща работа и да прави пари. Да допуснем, че е получил желаната работа и сега има добри доходи, но същевременно не развива себе си и способностите си. Това обстоятелство неизбежно ще доведе до наказание за този човек от страна на природата, която е заложила в него определен набор от силни качества, за да може той не просто да се изхранва. Тя е трябвало да получи изследовател на различни закономерности от мирозданието, а не го е получила.

Започва цяла верига от действия на природата, които човек възприема като неуспехи, които го преследват: открадват му колата, обират му жилището и гаража; той или някой негов близък се разболява; приятелите го предават; семейството му се разпада, фирмата му фалира; колата му катастрофира; курсът на долара се качва и т. н. При разговор с една жена, работеща в много сериозна и престижна фирма на много висока заплата, чух тя да се оплаква: «Целият ми живот е само работа, не виждам нито децата, нито мъжа си, от три години не съм излизала в отпуска и съм толкова уморена.» Естествено, тя заслужава съжаление и трябва да й се помогне. За да успея някак да я убедя, че парите, които печели, не могат да й донесат щастие и удовлетворение, задавам съответния въпрос: «За какво са ви толкова много пари?» Отговорът е: «Трябва да купя на мъжа си нова кола.» Разбирам, че вече е спечелила пари, за да му купи първата, като е забравила за отпуската, почивката и собственото си здраве. Скоро мъжът й удря колата така, че тя вече не става за нищо. Добре поне, че той е оживял. Сега тя възнамерява да компенсира загубите, защото мъжът й много искал да има кола, а тя много го обичала. След чутото отново я питам: «Не мислите ли, че цели три години сте работили напразно, защото всичките ви пари са били вложени в кола, която вече е на гробището за автомобили? Със същия успех бихте могли да спечелите тези пари, да излезете на терасата, и да ги хвърлите на вятъра, защото и бездруго ще са пропилени?» Тя не отговори, каза само, че е много уморена. Наистина ми домъчня за нея, защото всичките й усилия се превръщат в нищо и в загуби, а основната причина е липсата на основна цел в живота й. Не мисля, че преди да се омъжи, тя е мечтаела да печели, за да купува на мъжа си коли, които той да чупи.