Лорд Златен
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Златен». Краткое содержание книги:
Докато говорех, лицето му ставаше все по-сериозно. Накрая въздъхна тежко.
— Някой неща е най-добре да си останат неписани — отбеляза тихо. Макар и мек, укорът си оставаше болезнен. Взираше се в стената, но сякаш гледаше някъде надалеч. — Но пък признавам, че не е зле истината да бъде записана някъде. Мисля, че това щеше да спаси Искрен в търсенето на Праотците — ако се беше запазила някоя вярна история. Така че събери писанията си, момче, и ги донеси тук. Съветвам те да изчакаш ден-два, преди да тръгнеш. Петнистите може би очакват да побегнеш. Ако тръгнеш сега, най-вероятно ще те последват. Остави аз да уредя кога и как да тръгнеш. Искаш ли да пратя доверени хора с теб? Няма да знаят кой си или каква е целта на пътуването ти, а само че трябва да ти помагат.
Обмислих предложението и поклатих глава.
— Не. И без това вече показах, че имам доста тайни. Сам ще се погрижа за това, Сенч. Тревожи ме обаче и още нещо. Мисля, че стражите на портата са прекалено разхайтени. Покрай Петнистите, годежа на принца и посещаващите чужденци, май няма да е зле да са по-бдителни.
— Май няма да е зле да се погрижа и за това. Странно. Мислех си, че като дойдеш, ще мога да ти прехвърля част от работата си и да имам повече време да бъда старец. А вместо това ти ме товариш с нови задачи. Не, не ме гледай така… предполагам, че е за добро. Работата, казват старците, поддържа човека млад. Но може пък да го казват само защото им се налага да продължават да се трепят. А сега тръгвай, Фиц. И гледай да не ми намериш още някоя криза до довечера.
Оставих го да седи в стола си до студената камина, едновременно замислен и някак доволен от себе си.
(обратно)Глава 3 Отзвуци
В нощта, когато подлото Осезаващо Копеле убило крал Умен в спалнята му, родената в Планините кралица наследница, съпруга на Искрен, решила да напусне сигурността на замъка Бъкип. Сама и носеща дете, тя побягнала в студената негостоприемна нощ. Някои казват, че шутът на крал Умен от страх за собствения си живот я замолил за закрилата й и тръгнал с нея, но това може би е легенда от замъка, обясняваща изчезването му същата нощ. С тайната помощ на сподвижниците си кралица Кетрикен прекосила Шестте херцогства и се върнала в родния си дом в Планинското кралство. Там тя сама се опитала да открие какво е станало със съпруга й, престолонаследника Искрен. Защото смятала, че ако е жив, той е по право крал на Шестте херцогства и тяхната последна надежда срещу опустошителните набези на Алените кораби.
Стигнала Планинското кралство, но съпругът й не бил там. Казали й, че напуснал Джаампе и тръгнал на поход. Оттогава от него нямало нито вест. Малцина от хората му се върнали с размътени умове, а някои били ранени като в сражение. Сърцето й познало отчаянието. За известно време намерила подслон сред сънародниците си. Една от трагедиите на тежкото й пътуване бил мъртвороденият наследник на трона на Шестте херцогства. Твърди се, че този удар изпълнил с решимост сърцето й да намери своя крал, защото в противен случай кръвната му линия щяла да загине с него и тронът щял да премине у Славен Претендента. Въоръжена с копие на картата, с чиято помощ крал Искрен се надявал да стигне земята на Праотците, кралица Кетрикен тръгнала след него. Съпровождана от вярната Славея Сладкопойна и неколцина слуги, кралицата навлязла дълбоко в Планинската твърдина. Тролове, пексита и загадъчната магия на онези страшни земи били само малка част от препятствията, пред които се озовала. Въпреки това тя най-сетне успяла да стигне страната на Праотците.
Диренето било тежко, но накрая кралицата стигнала до тайния замък на Праотците — огромна зала, построена от черен и сребрист камък. Там открила, че кралят й успял да убеди Дракона повелител на Праотците да се притече на помощ на Шестте херцогства. Същият Дракон повелител, спомняйки си древната клетва на Праотците за съюз с Шестте херцогства, коленичил пред кралица Кетрикен и крал Искрен. Отнесъл на гърба си у дома им не само тях, но и вярната Славея Сладкопойна. Крал Искрен се погрижил кралицата и нейната придружителка да стигнат успешно до Бъкип. Преди верните му подчинени да успеят да го поздравят, преди изобщо народът да узнае, че се е завърнал, той ги оставил отново. С блеснал на слънцето меч той яхнал Дракона повелител и двамата се издигнали в небето да се сражават с Алените кораби.