Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
Да, но Ханс Еберт беше също и жесток, арогантен и извратен.
Тя наведе глава, като си спомни болката на баща си, когато Ханс в крайна сметка беше изобличен; болка, примесена с тъга заради смъртта на брат му и неговата съпруга и на най-стария му приятел Клаус Еберт. Тя също беше изпитала подобна тъга, но и облекчение, че Ханс се е махнал от живота й — облекчение, сякаш тежък камък бе паднал от шията й. Въздъхна и тръсна глава. Може би затова сега беше толкова важно да се възползва от правото си; да направи така, че животът й отсега нататък да зависи само от нея.
Изглеждаше твърде просто, но имаше едно малко усложнение. Тя беше жена. На приятелките й това не създаваше проблеми. Само пет от шейсетте момичета от нейния випуск не бяха сгодени и активно си търсеха съпрузи. Осем вече бяха омъжени, а две — между тях и близката й приятелка И Пан-чу — вече бяха дарили съпрузите си с деца. Срещу това само шест от нейния випуск отиваха в Оксфорд и във всеки случай не беше толкова заради някакви лични желания, колкото да станат идеална партия за своите съпрузи с голяма кариера.
Но така беше в този ужасен свят на нивата. Да бъдеш жена — интелигентна, способна млада жена — беше немислимо. Трябваше да бъдеш робиня, курва, украса…
— Джелка?
Тя се поколеба, сетне се обърна и вдигна мързеливо глава, сякаш беше заспала.
— Здрасти… Какво има?
Анна беше приклекнала до шезлонга и бършеше мократа си коса. Зад нея стоеше набитата фигура на И Пан-чу. Тя се хилеше с леко порозовели бузи.
— Трябваше да се присъединиш към нас, Му Лан. Какво прави досега?
Тя се усмихна на прякора си, след това стана и се протегна — знаеше, че приятелките й я гледат.
— Размишлявах и правех списъци.
— Правеше списъци? — Анна се засмя. — Списъци на какво? На мъжете, за които искаш да се омъжиш? Защо, та ти можеш да имаш всеки мъж, когото си пожелаеш? Да, Джелка Толонен, и ти го знаеш.
Джелка сви рамене.
— Може би. Но това не беше такъв списък. Просто нахвърлях възможностите си.
— Нахвърляше си възможностите — И Пан-чу направи физиономия и се изкикоти.
Джелка се усмихна добродушно.
— Знам как звучи, но ето — подаде комсета си на Анна, — хвърли един поглед и ми кажи какво мислиш.
Анна прегледа екрана, после се обърна и го подаде на И Пан-чу.
— Не мога да разбера смисъла — каза тя и погледна Джелка леко смръщена, — това е такова усилие. Защо просто не се забавляваш? Вземи си богат съпруг. Това не значи да си вързана. В наше време жената има много повече свобода.
Джелка погледна настрани. Свобода! Като че ли Анна разбираше истинското значение на тази дума. Това, което тя мислеше за свобода, бяха неспирните забавления: да пиеш и танцуваш до забрава и да имаш млади офицери за любовници. Отвъд това за нея нямаше нищо. Този свят на нива й беше достатъчен. Но оттук нататък тя не познаваше нищо друго. Не беше виждала колко прекрасно е отвъд.
И Пан-чу също бе прегледала списъка. Сега тя погледна към Джелка с удивление.
— Това постъпване в сигурността! Мислех, че в службите не приемат жени.
— Не приемат. Или все още не. Но мислех да кандидатствам. В крайна сметка съм толкова квалифицирана, колкото и всеки друг кадет. И мога да се бия. Така че защо не? Мислех да се кандидатирам за поддържащите сили, специализирани в космически операции.
Анна прокара ръка по дългата си коса и се разсмя.
— Ти си странна, Джелка. Знаеш ли какво? Ако действително искаш да се срещаш с млади офицери, трябва просто да ходиш на повече купони. Не ти трябва да се записваш в службите!
— А пък ти си знаеш само едно и също, Анна Козлевич! — Джелка се разсмя, после пак стана сериозна. — Знам, че е трудно за разбиране, но искам да направя нещо с живота си. Не искам просто… е, не искам да го профукам, това е всичко.
— Искаш да кажеш, като нас — И Пан-чу дойде при нея и седна до облегалката на шезлонга й.
— Не… Нямах предвид това. Аз… — тя пак се разсмя, но този път смехът й бе примесен с известно отчаяние. — Виж, аз мога да разговарям с вас двете. Знам, че мога да ви кажа всичко и вие няма да се обидите. Когато казвам, че искам нещо повече от това, което ми се предлага, не е защото се мисля за нещо повече. То е… — тя вдигна рамене. — Не зная. Може би искам нещо, което просто не мога да имам, но защо поне да не опитам? — и ги изгледа подред. — Разбирате ли ме?
— Ами да — и Анна кимна. — Просто е. Искаш да си мъж. Искаш да излетиш нависоко, ти да правиш нещата. Искаш да чупиш черепи и да яздиш коне. Като твоя бивш, Ханс.