150 най-често задавани въпроса за секса, любовта и интимния живот в зряла възраст (Това, което жените и техните партньори действително желаят да узнаят)
- Автор: Якобовиц Рут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «150 най-често задавани въпроса за секса, любовта и интимния живот в зряла възраст (Това, което жените и техните партньори действително желаят да узнаят)». Краткое содержание книги:
9. Как да се справя емоционално със секса, при положение че имам желание, но ми се струва, че не си заслужава да се прави нужното усилие?
Кейси, една от жените в дискусионната група, постави подобен въпрос. С южняшка външност, тънък кръст и тесни бедра, тя обясни, че двамата с пенсионирания й съпруг стават всяка сутрин и работят усилено. Следобед играят голф или тенис и обикновено после имат среща с някоя друга двойка, с която вечерят, играят бридж или ходят на кино. Като се приберат у дома, са уморени. Лягат и заспиват веднага. Когато се сетят да правят секс, и двамата са доволни и си казват: „Толкова хубаво беше. Трябва да го правим по-често.“ Очевидно са емоционално задоволени благодарение на любовта си, на близостта и на общите си занимания. Ако усилията, които изисква половата активност, ви се струват прекалено големи, проверете дали вашата връзка не ви дава други поводи за задоволство. В противен случай синаправете труда да положите нужните усилия и ще изпитате дори още по-голямо удоволствие. Спомнете си, че любовта и интимността се изразяват най-различно през годините, често по начини, които дават също толкова голямо удовлетворение, както и през младостта.
10. Трябва ли да очаквам сексуалната ми активност да става все по-рядка и по-рядка, все по-маловажна и по-маловажна, докато престане напълно?
Аз изобщо не бих очаквала подобно нещо. Мисля, че ако ние и нашите партньори сме здрави, можем, както е открила и доктор Каплан, да се отдаваме на полова активност и на деветдесетгодишна възраст, и дори след нея. Промените в живота ни обаче могат да променят пригодността на сексуалната активност, а промените в нея — да намалят значимостта й за нас. Преди всичко трябва да разберем колко индивидуални са сексуалната активност и сексуалността през зрелостта и след нея, да проумеем, че съществуват големи различия в сексуалното желание през всички възрасти и че не съществува правилен или неправилен начин да изразим този аспект на доброто си емоционално състояние. Резултатите от няколко важни изследвания показват/като например Изследване на остаряването и човешкото развитие при Дюк Юнивърсити Сентър/, че интересът към секса у някои жени нараства с възрастта. Други проучвания, дело на Мастърс и Джонсън, Кинси, Националния институт по остаряването и Националния институт по умственото здраве отбелязват, че хората, полово активни в по-младите си години, често остават полово активни и когато остаряват. Изследванията, посветени на честотата на сексуалните сношения през този период от живота ни, дават най-различни отговори. Доктор Рейми цитира една от не чак толкова рядко срещащите се крайности: „Една жена, която през живота си не е получавала оргазъм, посреща почти с радост прекъсването или намаляването на честотата на половата близост, тъй като тя така или иначе никога не е играла централна роля в интимните й взаимоотношения.“ Доктор Ливайн ни припомня, че „онова, което чувстват хората, в това число и сексуалното им желание, е свързано с многобройните контексти, в които се развива животът им.“ Така че всички ние, които сме в редиците на недобре определената зряла възраст — някъде между четиридесетте и болестта и недъгавостта — независимо дали сме участвали или не в сексуалната революция, няма причина да не участваме и да не окуражаваме сексуалното откровение на средната и по-късната възраст.
„Няма такова нещо като «най-добро» в един свят на отделни личности.“