От Багдад до Стамбул
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «От Багдад до Стамбул». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
От Багдад до Стамбул
1882–1888
Махнах да дойдат приятелите ми, които поради дългия ни разговор бяха изгубили търпение. Затова те побързаха да се приближат и бяха не по-малко смаяни от мен от вида на въглищаря. А англичанинът, изглежда, бе изгубил дар слово от изненада, но и учудването на банаха при вида на носа на мистър Линдси бе повече от красноречиво. Накрая англичанинът се съвзе.
— По дяволите! — извика той. — Какво е това? Горила ли?
— Не, кюрд от племето банах.
— О, не! Измий се! — изръмжа той на нещастното същество. Но тъй като то не разбираше английския му, си остана покрито с въглищен прах както преди. Междувременно бяхме вързали конете и разстлали одеялата върху мъха. Седнахме и аз разказах на Мохамед Емин накратко за въглищаря, който искаше да ни стане водач. Решихме зорко да го наблюдаваме.
Алло довлече от колибата си един чувал с грубо смляно брашно, а после донесе и едно глинено гърне със сол. След това домъкна и някакъв съд, който през годините явно бе служил за най-различни мистериозни цели. Накрая отвори една малка яма зад колибата си, облицована с камъни отвътре, в която се намираха запасите му от месо, състоящи се от два заека и една вече «начената» сърна. Измихме я хубаво с вода, а после накладохме огън и направихме приспособление за печене. Докато Халеф поеше конете, а кюрдът им режеше храна с дългия си нож, аз отдадох необходимото внимание на претенциозното, но заслужаващо си занимание с чевермето.
— Мръсно човече — изръмжа англичанинът, — но и старателно. Жалко!
— Защо жалко?
— Отвратително гърне! Yes! Щеше да е толкова хубаво, ако гърнето беше по-чисто. Би могло да се приготви нещо в него!
— И какво например?
— Пудинг.
— Пудинг ли? Ах! Как можа да ви хрумне точно това, сър? — Хм! Не съм ли англичанин?
— Да, наистина. Но, кажете ми за бога, какъв пудинг искате
да правите тук?
— Какъв да е. Yes!
— Знам над двайсет вида пудинги, но не знам кой от тях може да бъде приготвен тук.
— Ах! Ох! Защо?
— Защото ви липсват необходимите неща.
— Липсват ли? О, не! Имаме сърна, брашно, сол — всичко!
— Сърна, брашно, сол — всичко! Чудесно, сър, ще запомня тази хубава рецепта! Това, което обикновено се използва за приготвянето на пудинг от месо — сланина, яйца, лук, пипер, лимон, магданоз, сос от горчица, — само разваля ястието.
— Така е! Well!
Вместо пудинг той получи голямо парче бут от сърна, от което също нищо не остави. Като започнах да разпределям печеното, кюрдът стоеше до ъгъла на колибата си и боязливо се облизваше.
— Ела насам, Алло, и яж с нас! — поканих го аз. В следващия миг той вече седеше до мен и още тогава забелязах, че с него ще станем големи приятели.
— Колко струва сърната ти? — попитах го аз.
— Подарявам ви я, господарю. Ще си хвана друга.
— Въпреки това ще ти я платя. Ето, вземи!
Бръкнах в пояса си, извадих два пиастъра и му ги дадох.
— О, господарю, душата ти е пълна с милосърдие! Не искаш ли да изпечеш и зайците?
— Утре ще ги вземем с нас.
Близо до къщата имаше голям куп шума. Кюрдът я домъкна, за да приготви постеля за петимата ни. И наистина с помощта на одеялата ни той чудесно се справи с тази задача и на другата сутрин трябваше да признаем, че отдавна не бяхме спали така добре. Преди тръгване всеки от нас изяде по едно парче от останалата от вечерта печена сърна.
— Вие платихте, мистър — каза Линдси, — ще ви ги възстановя.
— Дреболия!
— Тази горила ли ще ни води и колко ще получи за това?
— Два пиастъра на ден.
— Ще му ги дам. Разбрано?
— Добре, сър!
Тъй като и хадедихните бяха съгласни да вземем за водач кюрда, заех се да го поизпитам.
— Чувал ли си за езерото Кюпри?
— Бил съм там.
— Колко път има до него?
— Много села ли искате да видите или по-малко?
— Предпочитаме да не срещаме хора.
— Тогава ще ви трябват шест дни.
— Какъв е пътят?
— Върви се оттук до Безорие и оттам нагоре по течението до Амехдабад. После вдясно има един проход, водещ до Кизелзие, където се вижда реката, вливаща се в езеро Кюпри.
За мое учудване и удовлетворение това беше същият път, карта на който си бях начертал преди. Кюрдът булбаси, описал ми тези места, се бе оказал добър информатор.
— Ще ни водиш ли? — попитах аз отново.
— Господарю, мога да ви водя чак до равнината на Багдад! — отвърна той.
— Как си научил пътищата дотам?
— Водил съм търговци, които идват натоварени в планините, а после се връщат обратно без стока. Тогава още не бях кюмюрдар.
Въпреки мръсотията си този човек бе за нас истинска Перла. Изглеждаше малко ограничен, но явно имаше честна и предана душа. Затова побързах да го наема.