Кодът на вечността

Разбира се, за мен това не беше загадка. Магията на Зеленика бе ремонтирала основно тялото на баща ми с изключение на левия му крак, който бе изгубен при потъването на кораба край Мурманск. Той беше получил прилив на живот — телом и духом.

Въздействието на магията върху тялото му не ме безпокои, но не мога да не се питам какъв ефект ще има тази положителна енергия върху съзнанието на баща ми. За него такава промяна би могла да се окаже мъчителна. Той е патриархът на семейство Фоул и животът му се върти около правенето на пари.

В продължение на шестнайсет дни седяхме в болничната стая на баща ми в очакване на някакъв признак на живот. Дотогава се бях научил да следя уредите и на сутринта веднага забелязах, че мозъчните вълни на баща ми се раздвижват. Предположих, че скоро ще дойде в съзнание, затова повиках сестрата.

Изпъдиха ни от стаята, за да влезе лекарски екип от поне десет души. Двама кардиолози, анестезиолог, мозъчен хирург, психолог и няколко сестри.

Всъщност баща ми не се нуждаеше от лекарски грижи. Той просто седна в леглото, разтърка очи и промърмори една дума: „Анджелин“.

Пуснаха майка ми да влезе. Бътлър, Джулиет и аз останахме да чакаме още няколко мъчителни минути, докато тя отново се появи на вратата.

— Елате всички — каза. — Той иска да ви види.

Тогава изведнъж се уплаших. Баща ми, човекът, чието отсъствие се бях опитвал да компенсирам две години, беше дошъл в съзнание. Дали нямаше да ме разочарова? Дали аз нямаше да го разочаровам?

Влязох нерешително. Артемис Фоул Първи седеше подпрян на няколко възглавници. Първото, което забелязах, беше лицето му. Не следите от раните, които бяха почти напълно изчезнали, а изражението. Челото на баща ми, обикновено сбърчено в съсредоточено съзерцание, беше гладко и безоблачно.