Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
Черити разбираше доста от навигация, но не беше в състояние да допусне, че някой можеше да изчисли предварително едно приземяване като това.
Гласът на Бекър рязко я върна към реалността и заседателната зала. Беше изчакал достатъчно време, беше им дал възможност да разгледат още веднъж изображението на междупланетния кораб и да го запомнят добре. Когато започна да говори отново, гласът му не беше вече същият както преди…
— Всички познавате тези снимки. Правени са преди едно денонощие, по-точно преди двадесет и три часа. Това, което ще видите сега, е сателитна снимка, направена преди не повече от тридесет минути.
Той отново вдигна ръка и изображението се промени.
В първия момент Черити не забеляза почти никаква разлика. Изображението не беше вече стереоскопично, а плоско, и качеството на цвета не беше като при предишната снимка, но всъщност това беше всичко. Перспективата и отрязъкът бяха същите.
После тя разбра. И този път не можа да прикрие уплахата си.
Изображението беше неподвижно. Не беше фотография, ясно се виждаха причудливите форми, в които вятърът навяваше снега около кораба, а малко по-нататък, вече не така ясно, се забелязваше сянката от облак, бавно носещ се над обширната ледена повърхност — но хеликоптерите бяха изчезнали. Между пъстрите палатки и бунгала не се забелязваше никакво движение. Никакви превозни средства. Никакви хора.
— Какво се е случило? — попита Сьоренсен. В гласа му Черити долови само любопитството на учения и никаква следа от емоции.
— Не знаем — отвърна Бекър. — Радиовръзката прекъсна преди седем часа — внезапно и едновременно за всички групи. Оттогава не сме получили никакъв сигнал. От никого.
— Но там има хиляди хора! — възрази Сьоренсен. — Все някой трябва да е…
— Приблизително хиляда и петстотин учени от всички краища на света — прекъсна го спокойно Бекър. — Освен това и една част на ООН от пет хиляди души и… — Черити видя как се извърна в тъмнината и погледна бързо руския си колега, преди да продължи нататък — малко по-малобройна елитна част на Космическата служба на САЩ. Предполагам, че руските ни колеги също имат свое присъствие там.
В мрака не можеше да се види лицето на Демизов, но мълчанието му беше достатъчно красноречив отговор.
— Разбира се, сигурно сте изпратили някого да провери — предположи Черити.
— Опитахме се — отвърна Бекър.
Продължи да гледа втренчено изображението на огромния, ужасяващо мъртъв диск.
— Опитали сте се? — Майк се приведе напред развълнувано. — Какво означава това, коменданте?
Бекър въздъхна по начин, който показа, че трябва да направи някакво признание. Не погледна Майк, когато отговори.
— Не можем да стигнем дотам — каза той. — Изгубихме четири реактивни самолета и шест хеликоптера, преди да го разберем. Около този кораб… има нещо. Нещо като защитна стена.
— Защитна стена? — Черити имаше чувството, че чува как Сьоренсен мръщи вежди, изпълнен със съмнение. — Какво означава това?
— Не е невидима стена или пък някаква измишльотина от областта на научната фантастика, професоре — Черити беше изненадана, когато забеляза, че отговаря Демизов. Руснакът говореше перфектен английски. — Има нещо, което кара нашите самолети да изключват. Един вид… поле, ако ми позволите този непрофесионален израз, което парализира електрическата енергия. Мястото може да се премине, но само пеша.
— Изпратете тогава екипажи с шейни и кучета — заяви Сьоренсен. — Това…
— Вече е направено, професоре — прекъсна го нетърпеливо Бекър. — За какви ни смятате?
— И?
— Нищо — отвърна Бекър. — Диаметърът на това поле е точно сто и петнадесет мили. Нужни са дни, докато стигнат дотам.
— А… екипите? — Черити не познаваше гласа, който зададе този въпрос. Но ясно долови страха, който прозвуча в него. — Учените и войниците, те… всички ли са мъртви?