Бар „Дивата зона“

Само че тя не тръгна насреща. Зави по алеята на една кафеникава вила с покрив от бели плочи и двоен гараж, обвит с лиани. Том стрелна поглед към табелата на ъгъла на улицата. „Талахаси драйв“, пишеше там.

— „Тя е моето Талахаско девойче“1 — изтананика мълком той и забравил, че му се повръща, бавно придвижи колата си надолу по улицата.

Вратата на гаража се отвори, но колата й сякаш се поколеба на алеята. Какво чака, зачуди се Том, когато забеляза наличието на още една кола в гаража — лъскав червен Корвет, не по-малко. Два луксозни автомобила. Къща в предградията. Всичко, освен оградка от бели греди.

— Това какво ти говори? — попита той и видя как Сузи се показа от гаража и пресече предната градинка.

Може ли да се движи още по-бавно? — зачуди се Том, затаил дъх, когато входната врата се отвори и на прага се показа мъж — висок, представителен, със сако и вратовръзка, въпреки късния час. За какво е всичко това? — чудеше се Том, а мъжът сграбчи Сузи за лакътя, издърпа я вътре и затръшна вратата след нея.

Том изключи двигателя и излезе от колата. Време е за малко разузнаване, реши той и притича диагонално през улицата към къщата, придържайки се близо до множеството палмови дървета, ограждащи пътя.

И точно тогава го връхлетя. Внезапен порив за повръщане, бързо последван от втори и още един, всеки следващ по-силен от предишния и всеки, придружен от остри пронизващи болки. Той се хвана за корема и се преви на две. Тялото му се разтърси от серия убийствени спазми и той си изповръща вътрешностите върху купчина цъфнали храсти. Пое си мъчително въздух, щипеше му на очите, излязоха му сълзи, докато се мъчеше да се изправи. Кога за последен път му бе прилошавало така? Едва потисна желанието да повърне още веднъж, коленете му трепереха, докато се отпускаше на тревата, заровил глава в шепи. Трябваше да си иде вкъщи. Трябваше да си легне. Трябваше да позволи на Лейни да се погрижи за него.