Горещо хлапе
- Автор: Ленард Елмор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Горещо хлапе». Краткое содержание книги:
Неочакван въпрос, но се замисли само няколко кратки секунди, преди да й отговори:
— Предполагам, че е Емет Лонг.
— А…? — Все едно името не й говореше много. Карл обаче веднага долови, че е застанала нащрек.
— Случи се в една дрогерия, бях още дете — продължи той. — Влезе за пакет „Лъки“. Бях се отбил да си взема прасковен сладолед, любимият ми. Знаеш ли какво направи Емет Лонг? Поиска да му дам малко… известният банков обирджия.
— Даде ли му?
— Да, и знаеш ли какво още? Задържа го, не искаше да ми върне фунийката.
— Изяде ли го?
— Облиза го няколко пъти и го хвърли. — Карл не спомена за следата от сладолед по мустаците на банковия крадец; запази го за себе си. — Да, взе ми сладоледа, ограби магазина и уби един полицай. Можеш ли да повярваш?
Стори му се, че тя кимна, вече замислено. Карл реши, че е време да си разкрие картите.
— Каза, че според хората щатските шерифи са застреляли съпруга ти… Скийт. Но на теб ти е известна истината, нали?
Сега вече беше приковал вниманието й, взираше се в него като хипнотизирана.
— И съм готов да се обзаложа, че го е направил самият Емет Лонг. На кой друг би му стискало? На бас, че ти е казал, че ако някога го напуснеш, ще те издири и ще те убие. Понеже не може да живее без теб. Не мога да си представя друга причина, поради която би останала с него през всички тези години. Имаш ли да кажеш нещо по въпроса?
Кристъл се наежи.
— Ако си вестникар…
— Така ли си помисли?
— Навъртат се наоколо. Веднъж щом се озоват в къщата, нямат търпение да си тръгнат. Ти изобщо не ми приличаш на такъв.
Карл каза:
— Миличка, аз съм заместник щатски шериф. Тук съм, за да арестувам Емет Лонг… или да го застрелям, едно от двете.
Първоначално изпитваше опасения, че е възможно да се е привързала към престъпника, но не беше така. Щом й показа звездата си, Кристъл седна и задиша по-спокойно. Съвсем скоро успя да се вземе в ръце напълно и стана разговорлива. Емет беше телефонирал тъкмо същата сутрин и щеше да се появи. Какво можела да направи? Карл попита по кое време го очаква. Тя отговори: по тъмно. По пътя щяла да мине кола и да натисне клаксона два пъти; ако когато отново преминела по пътя, входната врата била отворена, Емет щял да скочи в движение, а колата да си продължи.
Карл заяви, че ще остане и ще почете за Джоан Крофърд. Даде й указания да го представи като семеен приятел, който се е отбил случайно, но без да му дава подробности. Попита дали Емет й е донесъл списанията. Тя обясни, че списанията й били нещо като награда. После той попита от чисто любопитство дали Емет може да чете. Кристъл отвърна, че не е сигурна, но й се струвало, че само гледа картинките. Как го беше нарекъл Върджил преди години? Смешник. Карл каза:
— Ще ти бъде от полза, ако внимаваш какво се случва. Така по-късно ще можеш да разкажеш в подробности на пресата и да си видиш името във вестниците. Ще бъдеш звезда. Обзалагам се, че дори ще отпечатат снимката ти.
— Не бях мислила за това — рече Кристъл. — Наистина ли мислиш, че е възможно?
Чуха как колата изсвири два пъти, докато ги подминаваше.
Готов?
Карл беше готов, седнал в стола, обърнат към масата със списанията, където беше и единствената запалена лампа в стаята. Кристъл стоеше права и пушеше цигара. Беше изпушила три или четири, след като изпи цяла чаша за сок с джин, за да се успокои. Светлината откъм кухнята зад нея прозираше през кимоното, което бе облякла. Не изглеждаше никак зле тази Кристъл.
Но не и Емет Лонг. Не и начинът, по който влезе със списанията под мишница и почти незабавно попита:
— Какво има?
— Нищо — отговори тя. — Ем, запознай се с Карл, познаваме се отдавна. — Емет вече се взираше в него, а Кристъл започна да обяснява, че Карл бил помощник-сервитьор в „Пюрити“ горе-долу по същото време, когато и тя работела там. — А и майките ни членуват в Източна звезда.
— Емет? — обади се Карл и гласът му прозвуча като на търговски пътник. — Радвам се да се запознаем.
Взираше се в лицето, което си спомняше отпреди седем години. Същият смъртоносен поглед, изпод периферията на шапката. Проследи как Емет Лонг отнесе списанията до масичката, хвърли ги върху старите и обърна очи към Кристъл. Сложи ръце на масата, леко прегърбен, сякаш си даваше време за… какво… да отпочине? Вероятно да реши как да се отърве от помощник-сервитьора, за да отведе Кристъл в леглото. Карл си представи как Емет го прави, все още с шапка на главата. А после си припомни думите на баща си: „Знаеш ли защо ме улучи онзи маузер, когато бях на мушката на испанския снайперист? Мислех, вместо да внимавам и да си върша работата.“